Така че Радж Атън настигна войската си много преди зазоряване, но изпитанието беше тежко. Като пробяга над сто мили в пълно снаряжение, без храна, той загуби около двайсет фунта маса. Потта се стичаше от него на ручейчета, тъй че макар да спираше често да пие от потоци и локви, той изгуби още десет фунта вода. Не беше в най-добрата си форма, която би избрал, за да влезе в бой.
По пътя си срещаше предостатъчно белези, че вървящата пред него армия изнемощява. Десетки коне бяха паднали край пътя в пълната си броня. Десетки пехотинци бяха грохнали от похода. Намери и няколко главанаци гиганти и мастифи, налягали без дъх край вирове и потоци — дишаха тежко, прегрели от тичането.
Когато настигна войската си, не възрази, че хората му са се забавили до сринатия мост при Хейуорт, защото забавянето им беше струвало само четири часа. Четири часа той прекара отдъхвайки и хранейки се в движение, на път за Лонгмът.
През цялото време се безпокоеше. Измяната на Джюрийм и бягството му в нощта, знаменията при Седемте камъка — и двете му тежаха. Но Радж Атън ги изключи от ума си. От Лонгмът искаше само едно: да си върне силарите. Вземеше ли си ги, щеше да има време да премисли нещата.
Хората му се придвижваха толкова добре, че той им даде почивка за един час в Мартиново кръстовище, та войниците му да могат да преровят къщите за храна.
Скоро след съмване, на трийсет мили от Лонгмът, предните му наблюдатели донесоха, че част от неколкостотин рицари бяга пред армията му — яздели под десетина знамена. Свободни рицари от замъка Дрийс и околните имения.
Радж Атън се изкуши да ги подгони сериозно, но знаеше, че хората му няма да се справят с гонитба.
Продължи към Лонгмът, без да бърза, като даваше почивки по пътя. Към десет заранта взе големия завой между хълмовете и забеляза замъка Лонгмът на скалната му издатина, на около десет мили разстояние.
Предните му ездачи се изкачиха на хълма за по-добра видимост и извикаха отгоре:
— Генерал Виштимну още не е пристигнал, о, Велика светлина.
Това не разтревожи Радж Атън. Със своите шест хиляди мъже и великани щеше да държи Лонгмът под обсада, докато пристигнеха подкрепленията. Всъщност щеше да разположи обсадните машини да бият по замъка няколко часа, докато чака пристигането на Виштимну.
Ордън не беше си направил труда да вдигне навесите на Лонгмът — дървените рамки, които можеха да предпазват покривите на замъка от метателни оръжия. Всъщност с огнетъкачите на Радж Атън навесите щяха просто да се превърнат в гориво за голям пожар.
Така че обстрелът щеше да започне скоро. Дори да му се наложеше да чака цял ден за подкрепления, хората му можеха да започнат работата по костенурките и обсадните кули. Наоколо имаше в изобилие каменни огради и камъните можеха да се използват за стенобитните машини. А самите огради за прикритие, разбира се. Но Радж Атън не смяташе да вдига военен град тук, в подножието на Лонгмът, докато чака да се изгради пълна обсада. Колкото по-дълго останеше тук на лагер, независимо от всичките укрепления, толкова повече време щяха да имат кралете на Роуфхейвън да предприемат контраатака. Не, той нямаше да вдига голяма обсада.
Не и след като разполагаше с толкова много Непобедими, с толкова много оръжия, и магически, и обикновени, които можеше да приложи.
„Проклета да е намесата ти, крал Ордън — помисли Радж Атън. — Ще те измъкна от бърлогата ти още утре заранта!“
Хората му обърнаха фургоните за временни укрития, вдигнаха шатри на хълма южно от Лонгмът, и започнаха да подготвят обсадата. На всеки път към замъка бяха поставени наблюдатели. Три хиляди стрелци и рицари заеха позиции по полето. Други петстотин мъже и великани отидоха на западните хълмове да насекат високи борове за обсадните стълби и тараните.
Радж Атън нареди да извадят и шпионския балон, привърза коша му за едно високо дърво и прати един огнетъкач да загрее въздуха му.
След това Вълчия господар позволи на останалите си бойци да се нахранят и да отпочинат. Самият той отдъхваше в сянката на един огромен дъб на хълма, на трийсет стъпки от фургона на Посветителите. Седеше на възглавници, облечени в пурпурна коприна, ядеше фурми и ориз и оглеждаше отбраната на Лонгмът.
Успя да преброи на стените едва около четири хиляди души — мешавица от благородници, млади момчета и някакви грубо облечени типове. Магьосникът Бинесман не беше сред тях. Нито Джюрийм.
„Иде един крал, крал, който може да те унищожи!“