Думите прокънтяха в паметта на Радж Атън. Крал Ордън целият сияеше в зеления си брокат, със златния си щит.
Кралят на една от най-могъщите държави на света. Гледката го накара да размисли. Мъжете тук на стените щяха да се сражават като безумци за такъв крал. Беше от тези, за които се пеят бойни песни. И освен ако Радж Атън не грешеше, Ордън беше Земният крал.
Непобедимите на Радж Атън обикновено щяха да завземат такъв замък сравнително лесно. Но днес той не беше толкова сигурен.
Макар да не се разтрепери от гледката на воините на стените, нещо в разположението им го притесни — имаше нещо нередно, което го разколеба. Той ги огледа много внимателно, прецени разстоянието помежду им, въоръжението им, броните им, както и израженията им. Виждаше ясно тревогата по лицата им, виждаше, че онези, които нямат броня, са равномерно разпределени между тези, които имат. Мъжете се бяха струпали на малки боеви отделения — с пиконосци и мечоносци заедно, зад тях — стрелци.
Нищо от това, което видя, не можеше да обясни безпокойството, което го глождеше.
По това време на годината ровът около замъка беше пълен с блатясала мътна вода, идеална за развъждане на комари и болести. По него се носеше труп. Въпреки че водата беше застояла, Радж Атън знаеше, че ровът е дълбок — около четиридесет стъпки. Твърде дълбок, за да могат сапьорите лесно да подкопаят основите на замъка.
Предната седмица тук бе имало град — малко градче всъщност, с около пет хиляди души население. С поколенията стените на града се бяха отдалечили на една стрела разстояние от замъка. Човек можеше да придвижи обсадни машини зад тези домове и да мята камъни през бойниците. Но войниците на Ордън разумно бяха изгорили града, разчистили бяха от укрития терена в подготовка за сражението.
Не, този замък не можеше да бъде взет лесно, не и с четирите или пет хиляди мъже на стените, и другите, който сигурно чакаха скрити в дворовете и кулите. А и замъкът беше добре зареден с оръжие. Той сам беше видял струпаните в оръжейната стрели преди по-малко от седмица.
Радж Атън въздъхна. Ако наложеше обсада на замъка през зимата, хората на Ордън сигурно щяха да се принудят да изгорят част от тези стрели дори само за да се сгреят. Но, разбира се, тази обсада не можеше да продължи толкова дълго.
Час преди обяд генерал Виштимну все още не беше пристигнал, а първите шест катапулта бяха построени. Мъжете на Радж Атън бяха сковали стотина груби обсадни стълби, бяха ги донесли при хълма и ги бяха подредили на земята, готови за щурм.
Далекогледците в балона успяха да видят хората в замъка — повечето прикриващи се зад стените, въпреки че неколкостотин рицари чакаха на конете си във вътрешния двор. Никой от жителите на града не беше зад портите на замъка. Единствено изключение вероятно правеше цитаделата на Посветителите, пазена от двеста души от елитната гвардия на Ордън. Вероятно Ордън беше изцедил доста от хората в този град за дарове и имаше скрити в цитаделата стотици Посветители. Но пък тя не можеше да побере толкова много.
Виж, тази новина беше добра. Въпреки че Ордън беше пленил силарите, той не разполагаше с четиридесет хиляди или дори четири хиляди души, които да му дарят даровете си.
А това означаваше, че повечето силари може би все още се намираха в замъка, неизползвани.
На Радж Атън му бяха останали около четиристотин силара от товара, който беше взел със себе си до замък Силвареста.
Той извика своите облекчители и оцени наличното. Повечето силари за него бяха безполезни. Железата носеха само руни на сетива. Нямаше повече нужда от дарове на слух, на мирис или допир.
Беше използвал повечето силари, за да вземе дарове при покоряването на Силвареста. В резерва му нямаше нито едно желязо с руна на метаболизъм.
Съжали, че не си беше взел повече, и го обзе хладна нерешителност. Неговата пиромантка се беше взряла в бъдещето, беше го предупредила, че един крал в Хиърдън може да го убие. Силвареста вече бе покорил. Така че оставаше Ордън.
А Ордън със сигурност беше взел дарове на метаболизъм. Владетел на руни с неговата осанка едва ли щеше да има нужда от повече гъвкавост или мускул в битката. Нямаше да му трябва и повече ум. Жизненост щеше да му свърши малко работа. Но единственото, което можеше да му помогне да победи Радж Атън, беше метаболизмът.
Но колко щеше да е взел Ордън? Двайсет дара? Хронологично Ордън беше в средата на тридесетте, но ако беше получил обичайния Дар на метаболизъм след като е създал семейство, физическата му възраст щеше да е към четиридесет и пет години. Дори една дузина дарове на жизненост не можеха напълно да потиснат ефекта от напредващата му възраст. Така че щеше да има дарове на мускул, на гъвкавост, на жизненост и на ум, за да противодействат на състаряването му.