Цялото небе отново почерня — въжета от усукана енергия започнаха да захранват друг огнетъкач. Минута по-късно огнетъкачът запокити огромно кълбо от зелени пламъци към източната кула, гледаща над моста.
Пламъците забушуваха в кръг около основата на кулата, така че за миг сякаш зелен пръстен се стегна около каменен пръст. Но тези пламъци бяха живи и започнаха да търсят вход. Сякаш започнаха да се провират през амбразурите и дупките за изливане на врящо масло. Трептяха и ближеха сивия камък, закъртиха хоросана, запечатал кулата, след това нахлуха през прозорците. С нарастващ ужас Темпест осъзна, че това огнено заклинание е по-мощно от предишното.
Какво стана след това — Седрик Темпест не искаше и да знае, но се беше вцепенил и не можеше да отвърне очи.
Камъните на кулата като че ли застенаха от болка и от дупките в кулата, от основите до покрива, изригна вятър и светлина, щом всяко парче дървена дъска или щит, всяко вълнено пано по стените, всяка нишка от плат и всеки косъм по всеки човек в кулата изведнъж лумнаха в пламъци.
От прозорците блъвнаха жестоки светлини и капитан Темпест видя уловените в огнения капан войници — обезумели танцьори, крещящи от ужас в огнения пъкъл.
Нищо не можеше да излезе срещу такава магия. Отчаян, Темпест се зачуди какво да направи. Щурмът още не беше започнал, но портите на замъка вече бяха сринати.
Чу се вик, който сякаш отекна до небето и проряза мрака и пелената на градушката — гласът на Радж Атън:
— Приготви се за щурм!
Странно как през последните няколко минути Темпест беше изгубил от погледа си вражеския командир. Сега видя Радж Атън на склона на хълма, застанал сред хората си, загледан към замъка с… апатия.
Добре тренираните бойци на Вълчия господар знаеха какво трябва да правят. Артилеристите му започнаха да пълнят с железни заряди кошовете на метателните машини и да стрелят срещу стените.
Хората на Темпест се заприсвиваха зад бойниците — градушката, сипеща се от небето, носеше гибел. Един стрелец до него бе улучен от железен топуз в главата и бе пометен от стената. Мъжете занадигаха щитове, за да се предпазят.
Темпест погледна към странстващия маг, но той се беше свил зад бойниците с очи, изпълнени с ужас.
Вятърът от юг се усили и за няколко секунди имаше светлина — огнетъкачите отдъхваха. Темпест видя как шпионският балон на Радж Атън, прибран преди няколко минути, изведнъж се издигна високо като граак, въпреки убийствената градушка. Четиримата в коша започнаха да изпразват отгоре чували с тайнствени прахове, които се посипаха над замъка на мръсни облаци от жълто, червено и сиво.
Темпест зяпна, зачуден къде ли може да е крал Ордън. Молеше се безмълвно дано кралят да се върне, за да ги спаси.
Но ето че търсейки още сила, огнетъкачите на Радж Атън започнаха отново да теглят от небесата въжета огън. Зелени стени от пламък заблестяха като смарагди около голямата огнена клада и странните им заплетени руни засияха отново. Овъглените дървета в тази стена бяха зловеща гледка — като извити пръсти и ръце на човек, когото пекат жив. Или като късове желязо в ковашка пещ. Всичко засия в горящия ад — огнетъкачите, свирепите саламандри, танцуващи между дънерите в центъра на огъня.
Докато огнетъкачите грабеха огън от небесата, тъмнината се усили и придаде на бойното поле смътен, треперлив, едва доловим за окото облик. За няколко секунди градушката отгоре заби с още по-голяма ярост, а въздухът се смрази на сива мъгла.
В този потръпващ мрак Темпест видя как гигантите надигат стълбите, видя как мъжете по бойното поле изваждат оръжията си.
— Стрелците в готовност! — изрева Темпест и погледна на север, очаквайки с надежда да се появи Ордън.
Но вече се боеше, че това няма да стане, боеше се, че Ордън още е жив и че змийският кръг не се е прекъснал. Може би Ордън така и не беше настигнал Радж Атън и все още тичаше горе в безплодния си лов. Или лежеше някъде с отнети сили.
Сърцето на Темпест заби като полудяло. Трябваше му защитник. Можеше да направи само едно — да призове рицарите в кръга да оформят нова глава. Но не, това нямаше да стане. Посветителите в замъка бяха пръснати надалече един от друг. Нямаше време да ги намери и да поговори с всички.
Трябваше да прекъсне змийския кръг, да убие някой Посветител, за да може змията да оформи нова глава.