След като защитниците бяха обезоръжени, след като им свалиха броните, се оказа, че са останали по-малко от четиристотин. За задоволство на Радж Атън всички други бяха загинали било в битката, било от вика му.
На стените на замъка саламандрите постояха малко, зяпнали с копнеж към пленниците. Но след като боят бе свършил и за тях нямаше повече плячка, те започнаха да се размиват, докато очертанията им не се стопиха до лятна омара, и накрая се върнаха в долния свят, откъдето ги бяха привлекли.
Радж Атън оглеждаше разрушенията, доволен от победата.
Към пленниците се обърна простичко.
— Трябва ми информация. На този от вас, който отговори пръв, ще му даря живота. Останалите ще умрете. Ето го въпроса ми: къде са моите силари?
За тяхна чест, повечето рицари отказаха да отговорят. Някои зареваха проклятия, но неколцина извикаха различни вариации на: „Няма ги! Ордън ги изнесе!“
Шестима се опитаха да откупят живота си. От ушите на някои се стичаше кръв. Други плачеха. Някои бяха младежи, никога не срещали опасността очи в очи. Други бяха семейни хора може би, и се тревожеха за жените и децата си. Радж Атън позна един капитан, станал Посветител само преди няколко дни. Не знаеше името му. Един побелял старец беше просто страхливец.
Радж Атън ги подкани да излязат напред и ги поведе към подвижния мост, докато неговите Непобедими влизаха в двора за клането.
— Вие шестимата — каза Радж Атън. — Един от вас ви спаси живота, но все още не знам кой от вас ще живее. Може да е един, може да сте всички. — Много добре знаеше кой проговори пръв — старият страхливец. Но не бързаше да го посочи. Трябваше да му отговорят всички, трябваше да разбере дали източникът ще каже истината. — Затова трябва да ви задам друг въпрос. Къде изпратиха силарите ми?
— Не знаем. Стражите ги откараха, без да кажат — отговориха едновременно мъжете.
Двама се забавиха с отговора. Радж Атън замахна и ги посече, може би с прекален ентусиазъм. Беше се боял, че силарите няма да са тук и че цялата атака ще се окаже пълно губене на време.
— Изборът се стеснява — прошепна той злокобно. Четиримата останали мъже гледаха с ужас. По челата им изби пот. — Кажете ми, кога тръгнаха силарите?
Още двама се поколебаха. Капитанът каза:
— Малко преди да пристигне Ордън.
Четвърти кимна в знак на съгласие и очите му блеснаха — бе загубил всякаква надежда да оцелее. Беше страхливецът. Разбираше, че е закъснял с отговора.
Радж Атън посече още двама и останаха само двама. Капитанът все още носеше цветовете на Лонгмът. Може би от него щеше да излезе ценен шпионин. Старият страхливец беше облечен в свински кожи — горски разбойник или бракониер. Радж Атън подозираше, че всъщност той не знае отговорите от първа ръка и затова беше принуден да бърза, дано го пощадят.
— Къде е Габорн Ордън? — попита Радж Атън. Мъжът в свинските кожи нямаше отговор. Радж Атън го прочете на лицето му.
— Влезе в замъка призори и замина малко след съмване — отвърна капитанът от Лонгмът.
Откъм замъка прозвучаха последните агонизиращи викове на умиращите пленници — стонове и писъци. Старецът в свинските кожи се присви — знаеше какво ще последва, а капитанът плувна в пот и задиша задъхано.
Капитанът имаше онзи съсредоточен навътре поглед, присъщ на хора, обзети от гузна съвест заради извършен грях. Радж Атън не разчиташе, че ще отговори искрено и на следващия му въпрос. Такъв човек можеш само да го принудиш, и то донякъде.
Радж Атън пристъпи напред и посече стареца в свинските кожи на две.
Помисли дали да не убие и капитана. Не искаше да остави свидетели, които да разкажат тайната за неговите магически прахове или да разкрият бойната му тактика. Щеше да е дреболия да го изкорми.
Но капитанът можеше да послужи за по-голяма цел. С разказа си как Радж Атън е съборил стените на Лонгмът само с един боен вик, този единствен оцелял щеше да всее страх сред кралствата на Севера.
Всички северни замъци, всички горди крепости и твърдини, устоявали хиляди години, докато хората се бяха сражавали с тот и с върколаците, както и помежду си — сега щяха да се окажат безполезни. Смъртни капани.
Хората на Севера щяха да го разберат. Щяха да бъдат подготвени за поражение.
— Изключително съм ви благодарен — каза Радж Атън на капитана. — Вие спечелихте живота си. Веднъж ми послужихте като Посветител. Сега ще ми служите отново. Искам да разкажете на другите какво стана тук. Когато ви попитат как сте оцелели след битката, кажете им: Радж Атън ме остави, за да свидетелствам за неговата мощ.