— А горите?
— Мда, красиви са — каза Бинесман. — Ще ми липсват. Но сега ти си моят крал. Ще следвам теб.
Толкова странно прозвуча този негов израз на преданост. Доколкото Габорн знаеше, никой Земен пазител не беше изричал някога слова на вярност към някой крал. Чародеите бяха самотни същества, живееха необвързани с обикновените хора.
— Ще бъде ужасно, нали? — попита Габорн. — Войната. Чувствам, че наближава. Чувствам… земята отдолу се размества. Пробуждат се енергии.
Бинесман мълчаливо кимна. Габорн погледна надолу и забеляза, че старият чародей е бос, въпреки че между листата в градината все още имаше сняг.
Сега Габорн изрече онова, което го беше измъчвало целия следобед.
— Поисках го с цялото си сърце. Поисках баща си. Опитах се да го защитя и се опитах да му служа — също както поисках Силвареста, и бащата на Шемоаз, и Роуан. Провалих всички. Всички те са мъртви — семето на човечеството, което избрах да спася. Кажи ми, Бинесман, какво още трябва да направя?
Чародеят го изгледа откровено, после заговори официално:
— Нима не разбирате, милорд? Не е достатъчно просто да ги поискате. Трябва да им служите с целия си ум, с цялата си воля.
Габорн се зачуди дълбоко в сърцето си и в отговор изпита ужасно чувство на отчаяние, чувството, че целият свят се разтърсва, че се размърдва под краката му и че той няма за какво да се хване. Разбира се, че бе обичал баща си и Силвареста, беше се борил да опази и двамата крале живи.
— Моя е вината, че Радж Атън още живее — каза Габорн. — Твърде тънка паяжина изпредох за толкова голяма муха. — Усмихна се на сравнението.
Но все пак трябваше да направи нещо повече, нещо, което все още не можеше да долови или да назове. Беше нов в силите си. Не познаваше собствената си мярка, отговорностите си.
И тогава Бинесман каза нещо, думи, които щяха да повлияят на Габорн завинаги. И след като Бинесман изрече тайната, Габорн усети, че умът му помръква:
— Милорд, нима не сте разбрали? Избирането на един човек за земята не е достатъчно. Силите на Земята отслабват, докато тези на Огъня растат. Всеки човек, когото се мъчите да спасите, Огънят само ще се стреми да унищожи по-пълно. А над всичко ще се стреми да унищожи вас.
Габорн зяпна и сърцето му се смрази от това просветление, защото със сигурност го беше чувствал през цялото време — това тайно, натрапчиво подозрение. Новите сили, които бе усетил да се пробуждат в него, носеха неимоверна цена. С избора си да обича някого, с решението си да го спаси, той го бележеше, превръщаше го в жертва.
— Как тогава? Как изобщо мога да направя нещо? — попита Габорн. — Каква е изгодата, ако човек бъде избран?
— След време ще се научите да използвате силите си — каза Бинесман. — Мислите, че изгодата е нищожна, и може би е така. Но дали изгодата за един човек е нищожна, ако тя означава разликата между живот и смърт?
Габорн осъзна, че някои неща беше извършил правилно. Беше спасил Йоме, когато ги гонеше Радж Атън. Беше успял да спаси Боренсон при Лонгмът. Беше успял да привлече тук Мирима по причини, които той самият все още не разбираше, и изведнъж се почувства уверен до мозъка на костите си, че ако не беше пратил Боренсон да предупреди Мирима за нашествениците в горите, цялото семейство щеше да бъде избито.
Без помощта на неговите новопокълнали сили сега щяха да са мъртви много повече хора.
„Да, нещо съм направил. Но трябва да направя много, много повече.“
— Сега с какво ще продължите, милорд? — попита Бинесман, сякаш отгатнал мислите му.
— Ти какво би ме посъветвал?
— Вие сте кралят; аз съм само един слуга и не съм ви съветник — каза Бинесман. — Земята ще ви служи по начин, по който никога не е служила на мен. Представа нямам какво трябва да правите.
Габорн помисли.
— Тук в градината има скрити силари — въздъхна той. — Ще ги изровя. Радж Атън вярва, че вече ги имам, че вече съм ги използвал. Докато се върне, ще трябва да съм го направил. Той може да стане Дара всечовешки, но аз ще бъда дарът на всичките му кошмари.
— Ти знаеш много за древната мъдрост — продължи Габорн. — Може ли да го постигне? Може ли да стане Дарът всечовешки?
— Не — отвърна Бинесман. — Той се стреми към мощ, за да си осигури вечно съществуване. Не зная много за изкуствата на Владетелите на руни, но знам това: ако се стреми да се превърне в Дара всечовешки, може би трябва да отиде при извора, да научи как е станало.
— Какво искаш да кажеш? — попита Габорн.