Бинесман поклати глава.
— Никога. Никога няма да имам градина като тази, която изпепелихте. Тя беше сърцето ми. Разбирате. — Пръстите му стиснаха халата от яд.
Радж Атън се наведе напред.
— Съжалявам. Но се налагаше да подкастрим крилете ти, Земни пазителю. — Изрече титлата почтително, с повече уважение, отколкото бе проявил към всеки друг тази нощ. — И все пак, майстор Бинесман, аз наистина не искам да ти навредя. Малцина са изтъкнатите Земни пазители в света, а аз съм пробвал действието на билките, които всеки от вас отглежда, проучвал съм мехлемите и ароматните свещи, които предлагате. Ти си майстор в своя занаят, в това съм убеден. Заслужаваш повече почит, с отколкото си удостоен. Би трябвало сега ти да служиш като учител край камината в Стаята на земните сили в Къщата на Разбирането — не онзи мошеник Хеуел.
Йоме се възхити. Дори в далечен Индопал Радж Атън знаеше за работата на Бинесман. Вълчия господар изглеждаше почти всезнаещ в очите ѝ.
Бинесман го изгледа изпод гъстите си вежди. Набръчканите му черти внушаваха мъдрост и след толкова години неизменна добродушна усмивка му придаваха мекота. Но зад очите му нямаше доброта. Йоме го беше виждала как смачква буболечки в градината си със същия пресметлив поглед.
— Хорските почести не ме интересуват.
— Какво тогава те интересува? — попита Радж Атън и след като Бинесман не отговори, тихо изрече следващия си въпрос: — Ще служиш ли на мен?
Тонът му, модулациите на гласа му бяха така умело съчетани, че всеки друг щеше да се просне в нозете му.
— Не служа на никой крал — отговори Бинесман.
— Служеше на Силвареста — кротко му припомни Радж Атън, — точно както той сега служи на мен!
— Силвареста беше мой приятел, не и господар.
— Ти служеше на неговия народ. Макар като приятел, но му служеше.
— Служа на земята и на всички хора по нея.
— Тогава ще отдадеш ли службата си на мен?
Бинесман го изгледа укорително, все едно че Радж Атън беше дете, допуснало грешка, след като е могло малко да помисли.
— Като човек ли искате да ви служа или като чародей?
— Като чародей.
— В такъв случай уви, лорд Радж, но не мога да се закълна, че ще ви служа, защото това би смалило силите ми.
— Как така? — запита Радж Атън.
— Заклел съм се да служа на Земята и на никой друг — отвърна Бинесман. — Служа на дърветата в часа на тяхната нужда, а също на лисицата и на заека. Служа на хората с не по-малка или по-голяма преданост, отколкото служа на други същества. Но ако наруша клетвата си да служа на Земята, ако предпочета да служа на вас, силите ми ще се загубят. Вие имате много хора, които ще ви служат, или които ще служат на себе си във ваш интерес, Радж Атън. Задоволете се с тях.
Йоме се замисли над думите на Бинесман. Знаеше, че сега той лъже. Все пак служеше на хората повече, отколкото на животните. Веднъж ѝ беше казал, че това е неговата слабост, тази особена преданост към човечеството. В неговите очи тя го правеше недостоен. Йоме се побоя, че Радж Атън ще отличи лъжата и ще накаже Бинесман.
Радж Атън изгледа Бинесман от високия трон. Лицето му беше спокойно и на Йоме ѝ се стори, че е пълно с доброта.
Бинесман продължи:
— Разбирате ли, като Владетел на руни, вие трябва да се грижите за своите Посветители, иначе след време те ще умрат от глад или ще се поболеят. Умрат ли, вие губите силите, които извличате от тях. Същите принципи са валидни и за мен… или за вашите огнетъкачи. Те подхранват огъня, защото съзнават, че в замяна ще получат сила от него.
— Милорд — каза огнетъкачката до Радж Атън, — позволете ми да го убия. Пламъците сочат, че той е опасен. Той помогна на принц Ордън да избяга от градината му. Подкрепя вашите врагове. Светлината у него е срещу вас.
Радж Атън докосна ръката на огнетъкачката, за да я накара да млъкне и попита:
— Така ли е? Наистина ли си помогнал на принца да избяга?
„Не му отговаряй“, искаше да извика Йоме. „Не отговаряй.“
Но Бинесман само сви рамене.
— Той имаше рана. Изцерих я, както ако беше зайче или врана. После му показах пътя към Дънуд, за да може да се укрие.
— Защо? — попита Радж Атън.
— Защото вашите войници искаха смъртта му — отговори билкарят. — Аз служа на живота. На вашия живот, на живота на враговете ви. Служа на живота точно така, както вие служите на смъртта.
— Аз не служа на смъртта. Аз служа на човечеството — спокойно заяви Радж Атън. Очите му почти не се присвиха, но лицето му изведнъж стана някак по-кораво и безстрастно.