Замисли се над думите и закопня за времената, когато хората от Севера са могли свободно да пътешестват из Индопал. Наскоро беше чул един търговец да хленчи за онези дни: „Някога имаше много добри хора в Индопал. Сега май всички те са измрели — или навярно са наплашени от злото.“
Пет стихотворения по-нататък Габорн се натъкна на друго произведение със същата форма, но при него неримувани бяха първите два стиха.
Габорн се върна на предишния сонет: „Четем, философия.“ Сега тук: „Отзад, гръбнак.“
Бързо прелисти следващите пет страници и намери други неримувани думи: „стая, сънища“.
— Чети философия отзад гръбнак стая сънища — промърмори той и сърцето му подскочи. Ученията, които изучаваха Дните в Стаята на сънищата, бяха забранени за хора като Габорн. Дните със сигурност щяха да унищожат тази хроника, ако разберяха, че емирът разпространява такова знание между Владетели на руни.
Оттам и предупреждението на емира: „Покажи я само на онези, на които вярваш.“
Габорн прегледа останалата част от книгата. Последната част беше посветена на философски разсъждения — трактати върху „Нрава на един добродетелен принц“, наставляващи бъдещите крале да се държат прилично и да не режат гърлата на бащите си, понеже им е омръзнало да чакат старците най-сетне да умрат.
Предната корица, задната и гърбът на книгата бяха направени от корава кожа, пришита към по-меката подвързия от агнешка кожа.
Той вдигна глава. Беше чел няколко часа. Роуан лежеше кротко и дишаше тихо като всички хора, потънали в дълбок сън.
Габорн измъкна ножа си от канията и сряза нишките, привързващи корицата на книгата. Пръстите му шареха неспокойно, ръцете му трепереха.
Предците му от няколко поколения се бяха чудили какви са ученията в Стаята на сънищата. Един мъж беше загинал, за да донесе тази книга на Силвареста. Вероятно без причина. Един шпионин знаеше, че от Тулистан е пристигнала книга, и беше решил, че тя предупреждава за плана на Радж Атън за нашествието. Така шпионинът беше убил един невинен човек.
Все пак Габорн се разтревожи — колкото и да подозираше, че това е ирационално — че и той ще бъде убит, ако Дните научат, че е прочел тези учения.
От вътрешността на задната корица изпаднаха пет тънки хартиени страници с малка диаграма и следната бележка:
Мой скъпи Силвареста,
Помниш ли как край Биня обсъждахме онези хора, които се възбунтуваха срещу мен, защото заявиха, че съм им отнел кладенците, за да поя своя добитък? Мен ме бяха учили, че като принц, цялата земя във владенията ми принадлежи, както и хората по нея. Тези неща бяха мое рождено право, дадено ми от Силите. Затова аз се канех да накажа хората за кражбата им.
Но ти ме убеди да изколя добитъка си, защото каза, че всеки човек е господар на собствената си земя и че животът на моя добитък трябва да служи на моите хора, а не моите хора на добитъка. Ти каза, че Владетелите на руни могат да властват само ако хората ни обичат и ни служат. Ние управляваме по тяхна воля.
Твоите възгледи ми се сториха странни, но се преклоних пред мъдростта ти. Оттогава прекарах години в размисъл над природата на справедливото и несправедливото.
И двамата сме слушали забранени фрагменти от доктрината от Стаята на сънищата, но наскоро аз научих нещо твърде тайно от това място. Давам ти тази диаграма за твоя информация:
В Стаята на сънищата Дните ги учат, че дори най-грозното врабче осъзнава себе си като господар на небесата и знае в сърцето си, че притежава всичко, което вижда.
В тази Стая учат, че всеки човек е като всеки друг. Всеки човек се самоопределя като господар на самия себе си и наследява по рождено право три Владения: Видимото владение на неща, които виждаме и докосваме; Общностното владение, съставено от нашите отношения с другите; и Невидимото владение — територии, които не можем да видим, но които въпреки това активно защитаваме.
Докато някои хора учат, че доброто и злото се определят от Силите или от мъдри властващи крале, или че се променят според времето и обстоятелствата, то Дните твърдят, че познанието за добро и зло ни е вродено и че справедливите закони на човечеството са изписани в сърцата ни. Те учат, че трите Владения са единствената среда, чрез която човечеството определя доброто и злото.