— Защо, в името на Мидлънс, не ми каза?
— Ако ти беше казал, нямаше да го вземеш — отбеляза Битърблу.
— Вярно, нямаше да го взема. Как си представяш да взема такова нещо от По? Като се замисля, дал ми го е с право, защото наистина ще умре. Видя ли го, ще го убия, задето ме изплаши така и не ми обясни нищо.
— Разбира се — додаде утешително Битърблу.
Катса се обърна към капитана и попита:
— Не е за постоянно, нали?
В същия момент забеляза, че погледът на възрастната жена се е променил. Пач и Джем също я гледаха другояче. С побледнели лица, със смаяни, укротени очи. Бяха й повярвали, че не е откраднала пръстена, и принцът им наистина й го е дал. Катса си пое облекчено дъх: поне тази част от изпитанието приключи.
— Мога да му го върна, нали? Нали?
Капитанът прочисти гърло. Кимна.
— Да, принцесо.
— Велики хълмове! — възкликна стъписано Катса. — Не ме наричай така!
— Винаги можете да му го върнете, принцесо — продължи капитанът. — Или да го дадете на друг. Той също има право да си го поиска. Междувременно притежавате власт и можете да я упражнявате в ролята си на лиенидски принц. Ние сме длъжни да ви се подчиняваме.
— Стига ми да ни отведете бързо в замъка на По на западния бряг — отвърна Катса. — И престанете да ме наричате принцеса.
— Замъкът е ваш, принцесо.
Катса а-ха да избухне, защото не искаше да се отнасят така с нея. Преди да се възпротиви обаче, някой почука на вратата.
— Готови сме, капитане.
Катса дръпна Битърблу настрани, защото в каютата настана суматоха. Капитанът започна да раздава заповеди на висок глас.
— Пач, връщай се на поста си и ни измъквай от тук. Джем, погрижи се за Беър. И разчисти онази каша в ъгъла. Дългът ме зове на палубата, принцесо. Елате горе, ако желаете. Принцеса Битърблу ще се почувства по-добре на открито.
— Казах ти да не ме наричаш така! — тросна се Катса.
Капитанът не й обърна внимание и тръгна към вратата. Катса прегърна Битърблу през раменете и я последва, втренчена гневно в гърба й, докато прекосяваха коридора.
Внезапно, в мрака под стълбата, капитанът спря. Обърна се към Катса.
— Принцесо, защо сте тук, защо сте предрешена и защо детето е в опасност си е ваша работа. Не искам обяснения. Но ако мога да помогна, само кажете. На вашите услуги съм.
Катса вдигна ръка и докосна златната халка. Поблагодари мислено за силата, която пръстенът й даваше, щом така щеше да спаси Битърблу. Това навярно обясняваше и защо По й го е подарил; искал е сигурно да й предостави пълна власт, за да закриля детето по-добре. Не искаше обаче всички на палубата да видят пръстена, щом предизвиква такова страхопочитание. Не искаше всички да говорят за него, да го сочат и да й се кланят. Пъхна го под палтото.
— Принц По се възстановява от раните си, нали? — попита капитан Фаун и Катса долови в гласа й тревога, искрена тревога, сякаш е загрижена за близък роднина. Чу и кралската титла, сраснала се с името на По и чужда на нейното.
— Възстановява се — потвърди тя и се запита дали ако лиенидите знаеха истината за Дарбата на своя принц, щяха да го обичат толкова много.
Чувстваше се объркана; случилото се на кораба беше твърде непонятно и караше сърцето й да се свива от болка.
На палубата Катса поведе Битърблу към парапета. Двете вдишваха морския въздух и наблюдаваха тъмния блясък на водите.
Трийсета и трета глава
С особено удоволствие се надвесваше над парапета и гледаше как носът на кораба пори водите. Особено и харесваше, когато корабът подскачаше нагоре-надолу по високите вълни, или когато валеше сняг и снежинките я щипеха по лицето. Мъжете се смееха и казваха, че принцеса Катса е родена за моряк. А Битърблу добавяше — след като укрепна достатъчно, та да излиза при тях и да се включва в шегите им — че Катса е родена за всичко, което ужасява нормалните хора.
Най-силно копнееше да се изкачи на най-високата мачта и да увисне от небето. В един безоблачен ден Пач, оказал се помощник-капитан, изпрати моряк на име Ред да развърже оплетените въжета и й разреши да се изкатери с него.
— Не я подстрекавай — укори го Битърблу, сложила ръце на хълбоците и вирнала гневно брадичка с яростно изражение, макар и с три лакътя по-ниска от него.