Ами ако гневът му, когато се върне в двореца без дъщерята на Елис, възпламени нейната ярост? Както ще стане, ако се изправи пред Ранда и усети гнева в пръстите си и не успее да го сдържи? Какво ще направи?
Нямаше значение. На другата сутрин се събуди в удобното легло в замъка на Гидън с ясната мисъл, че няма значение нито какво ще й стори Ранда, нито какво тя ще стори на Ранда. Ако днес нарани лорд Елис пряко волята си, но както иска кралят, яростта й ще избухне. Усещаше я как се надига. Яростта й, ако причини страдание на лорд Елис, щеше да е също тъй гибелна, както ако го пощади и Ранда реши да й отмъсти. Не биваше да измъчва мъж, който се опитва да защити децата си.
Не знаеше какво ще последва. Но знаеше, че днес няма да причинява болка на никого. Отметна завивките и се съсредоточи върху настоящето.
Гидън и Ол подготвяха унило торбите и конете.
— Възможно е да го придумаме — отрони колебливо Гидън.
— Хмм… — Ол не успя да измисли нищо повече в отговор.
Замъкът на Елис се намираше на няколко часа езда. Пристигнаха и икономът ги въведе в голяма библиотека, където Елис пишеше нещо зад бюрото. Пълните с книги рафтове се издигаха толкова нависоко, че за да ги стигат, бяха подпрели върху тях стълби от изящно тъмно дърво. При влизането им лорд Елис се изправи и ги погледна дръзко с вирната брадичка. Беше дребен мъж с четинеста черна коса; тънките му пръсти лежаха разперени върху плота на писалището.
— Знам защо си дошъл, Гидън — посрещна ги той.
Гидън прочисти смутено гърло.
— Искаме да говорим с теб, Елис, и с дъщерите ти.
— Компанията ви не е подходяща за дъщерите ми — отвърна Елис и стрелна с поглед Катса.
Не трепна, когато срещна очите й, и тя го поздрави мислено.
Време беше да действа. Преброи трима прислужници. Стояха с изопнати гърбове до стената.
— Лорд Елис. Ако искате слугите ви да са в безопасност, отпратете ги навън — посъветва го тя.
Гидън се втренчи изненадано в нея, защото обикновено не постъпваха така.
— Катса…
— Не ми губете времето, лорд Елис — прекъсна го тя. — В противен случай ще ги отстраня аз.
Лорд Елис посочи вратата на хората си.
— Вървете — нареди им той. — Не позволявайте на никого да влиза. Заловете се със задачите си.
Най-вероятно задачата им се състоеше незабавно да отведат дъщерите далеч от имението, ако изобщо бяха тук. Лорд Елис изглеждаше предвидлив човек. Вратата се затвори и Катса вдигна ръка да смълчи Гидън. Той я изгледа ядно, но тя не му обърна внимание.
— Лорд Елис, кралят иска да ви убедим да изпратите една от дъщерите си в Нандър. Няма да успеем, предполагам.
Лордът я наблюдаваше с вкаменено лице, вперил очи в нейните.
— Правилно.
Катса кимна.
— Ясно. В случай, че думите ни отидат нахалост, Ранда ми нареди да ви подложа на мъчения, докато някоя от дъщерите ви не приеме да се омъжи за ландърския лорд.
Лицето на Елис не трепна.
— Предвиждах го.
— Какво правиш, Катса? — попита я шепнешком Гидън.
— Кралят… — продължи Катса и кръвта нахлу с такава сила в лицето й, че се наложи да се подпре върху писалището, — понякога кралят е справедлив. В този случай обаче не е. Иска да пречупи волята ви. Но не го прави лично. Възлага задачата на мен. А аз… — внезапно Катса усети прилив на сили; отблъсна се от писалището и изправи гръб, — аз няма да изпълня заповедта му. Няма да принудя нито вас, нито дъщерите ви да му се подчините. Милорд, свободен сте да постъпите както желаете.
В стаята се възцари мълчание. Елис зяпна от удивление и се облегна тежко върху писалището, сякаш досега го е крепила опасността, а липсата й го е омаломощила. Гидън, изгубил дар слово, бе затаил дъх. Ол, застанал встрани, я наблюдаваше с умилено, загрижено лице.
— Изненадан съм, милейди — продума най-сетне лорд Елис. — Благодаря би, милейди. Всъщност думите са безсилни да изразят признателността ми.
Катса не смяташе, че е редно да й благодарят, задето не причинява болка. Да доставяш радост е похвално, да причиняваш болка — противно. Да не пораждаш нито едното, нито другото е нищо, а нищото не предизвиква благодарност.