— Не ми дължите признателност — отсече тя. — Опасявам се, че неприятностите ви с Ранда няма да приключат.
— Катса… — обади се Ол. — Сигурна ли си, че искаш да постъпиш така?
— Помисли ли какво ще ти стори Ранда? — додаде Гидън.
— Каквото и да направиш — увери я Ол, — ние ще те подкрепим.
— Не — възрази Катса. — Няма да ме подкрепяте. Сама ще понеса отговорността. Ранда трябва да остане с впечатлението, че с Гидън сте се опитали да ме принудите да изпълня заповедта му, но не сте успели.
Почуди се дали ще се наложи да ги нарани, за да изглежда по-убедително.
— Но ние също не искахме да изпълним нареждането му — уточни Гидън. — Нашите думи те тласнаха да вземеш това решение. Нямаме право да наблюдаваме безучастно как…
— Разбере ли, че не сте се подчинили — подхвана назидателно Катса, — ще ви хвърли в затвора или ще ви убие. Мен не може да ме нарани. Дори всичките му стражи не са способни да ме заловят. А дори да ме заловят, на мен не разчита цяло домакинство, както на теб, Гидън, и нямам съпруга като теб, Ол.
Гидън я изгледа мрачно. Отвори уста да проговори, но Катса го прекъсна.
— Отидете ли в затвора, на никого няма да сте от полза. Рафин се нуждае от вас. Аз също ще се нуждая от вас, където и да съм.
Гидън се опита да продума.
— Няма…
Налагаше се да го принуди да проумее. Да му отвори очите на всяка цена. Стовари юмрук върху писалището и документите отхвръкнаха на пода.
— Ще убия краля! — извика тя. — Ще убия краля, ако откажете да ме послушате. Това е мой и само мой бунт. Не се ли съгласите, кълна се в Дарбата си, ще убия краля.
Не знаеше дали ще го направи. Но знаеше, че се е развилняла достатъчно, за да й повярват. Обърна се към Ол.
— Кажи, че си съгласен.
Ол прочисти гърло.
— Ще бъде както искаш, милейди.
Погледна Гидън.
— Това не ми харесва — промърмори той.
— Гидън…
— Както кажеш… — примири се той и впи очи в пода със зачервено, сърдито лице.
Катса се обърна отново към Елис.
— Лорд Елис, ако Ранда научи, че капитан Ол или лорд Гидън са се съгласили доброволно, ще разбера кой е издайникът. Ще те убия. Ще убия дъщерите ви. Разбирате ли?
— Разбирам, милейди — отвърна Елис. — И ви благодаря още веднъж.
Нещо заседна в гърлото й при тази повторна благодарност, след като го бе заплашила толкова свирепо. Когато си чудовище, помисли си, те хвалят и ти благодарят, понеже не се държиш като чудовище. Копнееше да не постъпва жестоко, без да предизвиква възхищение.
— А сега, в тази стая, само ние четиримата ще обмислим подробно какво ще твърдим, че се е случило днес — заключи тя.
Вечеряха в трапезарията на Гидън, в замъка на Гидън, както предишната нощ. Гидън й позволи да пореже врата му с нож, а Ол — да насини лицето му. Щеше да го направи и без позволение, защото знаеше, че няма да убедят Ранда без доказателства за схватка. Ол и Гидън обаче прозряха далновидността й или се досетиха, че тя ще го направи със или без съгласието им. Оставиха се смело в ръцете й. Не й беше приятно, но се постара да им причини възможно най-малко болка.
Не разговаряха кой знае колко на масата. Катса чупеше хляб, дъвчеше и преглъщаше. Взираше се в ножа и вилицата. Взираше се в сребърния стакан.
— Естилският лорд… — отрони и мъжете отлепиха очи от чиниите си. — Лордът, който беше отсякъл повече дървета от гората на Ранда. Помните ли го?
Те кимнаха.
— Не го нараних — продължи тя. — Ударих го и изгуби съзнание, но е невредим. — Остави вилицата и ножа и погледна първо Гидън, а после — Ол. — Не събрах сили да го нараня. Той възмезди простъпката си със злато. Сърце не ми даде да го осакатя.
Известно време те я гледаха мълчаливо. Гидън сведе очи към чинията си. Ол прочисти гърло.
— Навярно работата за Съвета изважда наяве по-добрата ни природа — предположи той.
Катса взе вилицата и ножа и замислено отряза парче от печеното овнешко. Познаваше природата си. Разпознаваше я тутакси, щом застанеше лице в лице с нея — чудовище със зелено и синьо око, с вълча, озъбена муцуна. Свиреп звяр, изливащ необуздания си гняв върху приятелите си, убиец, служещ като отдушник на кралската ярост.
Странен беше този звяр обаче, защото под повърхността му дремеха страх и негодувание от собствената му жестокост. Кореше се, че причинява болка. А понякога сърцето му въставаше срещу жестокостта.