Чудовище, което понякога отказваше да се държи като чудовище. Ако чудовището спре да се държи като чудовище, престава ли да е чудовище? Превръща ли се в нещо друго?
Навярно изобщо не познаваше природата си.
На тази вечеря в замъка на Гидън я гнетяха твърде много въпроси, въпроси без отговори. Прииска й се да е с Рафин или с По, вместо с Ол и с Гидън; те щяха да й отговорят, да й обяснят.
Не биваше да използва Дарбата си, когато е разгневена. В това се състоеше същината на борбата, която водеше с природата си.
След вечерята Катса отиде на стрелбището. Надяваше се глухото тупкане на стрелите, забиващи се в мишените, да я успокои. Но той дойде при нея.
Копнееше да остане сама. Ала щом Гидън излезе от сенките, висок и притихнал, й се прииска да е в огромна, препълнена с хора зала. Прииска й се дори да е във вихъра на празненство, в рокля и с ужасни обувки. Да танцува на бал. Все едно къде, но не и сама с Гидън, където няма кой да ги прекъсне.
— Стреляш в тъмното — отбеляза Гидън.
Тя свали лъка. Реши, че отново я критикува.
— Да — отвърна, защото друг отговор не й хрумна.
— И в тъмното ли си точна както на светло?
— Да.
Той се усмихна, което я разтревожи. Досети се какво я чака, щом е решил да се държи мило. Предпочиташе да е арогантен, хаплив и троснат, когато са сами.
— За всичко те бива, Катса.
— Глупости!
Но той упорито отказваше да спори. Усмихна се отново и се подпря на дървения парапет, между нейната мишена и другите.
— Какво очакваш да стане утре в двореца на Ранда?
— Наистина не знам — призна Катса. — Ранда ще се ядоса много.
— Не ми харесва, че ме защитаваш от гнева му. Никак не ми харесва.
— Съжалявам, Гидън. Съжалявам и за раната на врата ти. Да се върнем ли в замъка?
Тя свали колчана през глава и го остави на земята. Той я наблюдаваше мълчаливо и в гърдите й се надигна паника.
— Аз трябва да те защитавам — заяви той.
— Не си в състояние да ме защитиш от краля. Ще бъде гибелна и безполезна загуба на сили. Да се прибираме в замъка!
— Омъжи се за мен — предложи той — и бракът ни ще те пази.
Е, каза го, както предрече По, и думите я халосаха като юмручните удари на лиенида в корема й. Не знаеше накъде да гледа; не я свърташе на едно място. Вдигна ръка към главата си, после улови парапета. Наложи си да се съсредоточи.
— Бракът ни няма да ме опази — възрази тя. — Ранда няма да ме помилва само защото съм се омъжила.
— Но ще бъде по-снизходителен — предположи Гидън. — Бракът ни ще му предостави изход от положението. За него ще е опасно да се опита да те накаже и той го разбира. Съобщим ли, че ще се женим, ще му дадем повод да ни изпрати далеч от двореца. Ще ни изпрати тук, където той няма да се мярка пред очите ти, а ти — пред неговите. И поне привидно няма да си развалите отношенията.
И тя щеше да е омъжена. Съпруга на Гидън, господарка на дома му. Щеше да развлича проклетите му гости. Да наема и освобождава прислужници в зависимост от уменията им да пекат кейкове и тем подобни глупости. Да му ражда деца, да си стои у дома и да ги обича. Ще ляга до него нощем — в леглото на Гидън, на мъж, който приема една драскотина върху лицето й като лична обида. Мъж, който се смята за неин закрилник, въпреки че може да го надвие с клечка за зъби срещу неговата сабя.
Задиша дълбоко, за да прогони гнева. Той беше приятел и предан сподвижник на Съвета. Не биваше да изрича гласно мислите си. Спомни си съвета на Рафин.
— Гидън, не си ли чувал, че не възнамерявам да се омъжвам?
— Но не би отблъснала подходящ кандидат, нали? Освен това ще разрешиш проблема си с краля.
— Гидън.
Стоеше пред нея със спокойно лице, с топли очи. Толкова самоуверен. Не си представяше, че е възможно да му откаже. И навярно имаше право. Навярно никоя друга жена не би му отказала.
— Гидън, трябва ти съпруга, която ще ти роди деца. Аз никога не съм искала деца. Избери си жена, която иска бебета.
— Ти не си противоестествена жена, Катса. Другите жени не умеят да се бият като теб, но не са толкова различни. Ще поискаш бебета. Сигурен съм.
Катса не подозираше, че толкова скоро ще й се открие възможност да упражни уменията си да се владее. Заслужавате да го ступа хубавичко, да избие самонадеяността от главата му и да я изравни със земята, където и е мястото.