— Прости ми, Катса. Умолявам те да ми простиш.
Е, отговорът бе от лесен по-лесен. Нямаше да му прости.
Короните на дърветата в градината на Ранда все още зеленееха, а в лехите имаше цъфнали цветя. Скоро обаче листата щяха да пожълтеят и да опадат. Градинарите щяха да извадят големите си гребла, да ги събират от мраморния плочник и да ги отнасят с ръчни колички. Нямаше представа къде ги носят. В зеленчуковите градини навярно или в полето. Градинарите се трудеха неуморно.
Не каза, че му прощава.
Усети го как пристъпи една крачка напред.
— Как… как разбра? — попита я той. — Искаш ли да ми кажеш?
Тя облегна чело върху стъклото.
— Защо не използваш Дарбата си да узнаеш?
Той застина.
— Бих могъл, ако мислиш за това. Но не мога да се скитам из теб, докато намеря каквото търся. Както не мога да възпра Дарбата да ми показва неща, които не искам да виждам.
Тя не продума.
— Катса, сега долавям само, че си ядосана, разгневена от главата до петите, че съм те обидил и не ми прощаваш. Не ми вярваш. В момента усещам само толкова. И Дарбата ми просто потвърждава това, което виждат очите ми.
Тя въздъхна рязко и проговори в стъклото:
— Гидън ми каза, че не ти вярва. Използва същите думи, които те бях чувала да изричаш, съвсем същите думи. И… — тя махна с ръка. — И друго го загатваше. Ала думите на Гидън изясниха всичко.
Той стоеше още по-близо. Облегнат най-вероятно на масата, пъхнал ръце в джобовете и впил очи в гърба й. Тя се съсредоточи върху гледката отвън. Две дами прекосиха градината, уловени за ръка. Къдриците им, събрани на тила, подскачаха нагоре-надолу.
— Не внимавах много, когато бяхме заедно — обади се той. — Не внимавах да се крия. Понякога бях дори нехаен. — Гласът му притихна, сякаш говори на обувките си. — Защото исках да разбереш.
Това не го оправдаваше. Беше вземал тайно мислите й. Нямаше извинение, дори да му се е искало да й признае.
— Не биваше да ти казвам, Катса, наистина — увери я той и тя се обърна светкавично към него.
— Престани! Спри да отговаряш на мислите ми.
— Вече не искам да го крия от теб, Катса! Няма да се крия!
Не беше облегнат на масата, пъхнал ръце в джобовете.
Стоеше по средата на стаята и се държеше за главата. Лицето му… не погледна лицето му. Обърна се отново към прозореца.
— Вече няма да те заблуждавам, Катса — повтори той. — Моля те. Позволи ми да ти обясня. Не е толкова лошо, колкото смяташ.
— Лесно ти е да го кажеш — възрази тя. — Твоите мисли са непокътнати.
— Почти всички твои мисли също са непокътнати — успокои я той. — Дарбата ми показва само как се съотнасяш с мен. Дали си наблизо, какво правиш, какво мислиш и изпитваш към мен. Предполагам… предполагам това е нещо като чувство за самосъхранение — довърши плахо той. — Както и да е… Затова мога да се бия с теб. Усещам как се движи тялото ти дори когато не го виждам. Долавям и намеренията ти. Разбирам как ще ме нападнеш.
Дъхът й секна при това необичайно признание. Почуди се дали така се чувстват жертвите й, когато ги рита по гърдите.
— Разбирам кога някой иска да ме нарани и как — продължи той. — Разбирам кой е дружелюбен към мен и кой ми се доверява. Разбирам кой не ме харесва. Усещам кога някой се опитва да ме измами.
— Ти ме измами — прекъсна го тя. — Скри, че си четец на мисли.
— Вярно е — продължи упорито той, — но за борбата ти с Ранда научих от твоята уста. Също и за Рафин, и за Гидън. Когато те срещнах в крепостта на Мургон… Помниш ли? Когато те срещнах, не знаех защо си дошла. Не можех да надникна в ума ти и да разбера, че спасяваш дядо от тъмниците на Мургон. Не бях сигурен дори дали дядо е там, защото не бях достатъчно близо да усетя физическото му присъствие. Още не бях разговарял с Мургон. Още не бях чул лъжите му. Не знаех, че си обезвредила всички стражи в двореца. Долових само учудването ти кой съм и дали да ми се довериш, но не искаше да ме убиеш, защото съм лиенид. Усетих как се колебаеш и заради някой друг лиенид, но не бях сигурен кой и каква е връзката. Не знам как да го обясня, но почувствах, че трябва да ти повярвам. Това е всичко, само това разбрах. И реших да ти се доверя.
— Удобно е, нали? — попита горчиво тя. — Да знаеш кому да се довериш? Едва ли щяхме да сме тук, ако аз притежавах такава способност.