— Съжалявам. Нямаш представа колко съжалявам. Колко се мразех, задето не ти казвам. Измъчвам се всеки ден, откакто се сприятелихме.
— Не сме приятели — прошепна тя в стъклото.
— Ако ти не си ми приятел, значи нямам никакви приятели.
— Приятелите не лъжат — подчерта тя.
— Приятелите се опитват да разберат — възрази той. — Как щях да ти стана приятел, ако не бях излъгал? Колко рискувах, когато разкрих истината пред теб и Рафин? Щеше ли да постъпиш различно, Катса, ако това беше твоята Дарба? Ако пазеше същата тайна? Щеше да се скриеш някъде и да не дръзваш да смущаваш никого с жалкото си приятелство? Искам да имам приятели, Катса. Искам да имам живот, макар да нося това бреме.
Гласът му пресекна и заседна в гърлото. Катса отказваше да се подаде на отчаянието му, да изпита съчувствие. Усети как се е вкопчила в перваза на прозореца.
— Искаш ли да ме лишиш от приятели, Катса? — попита тихо той. — Искаш ли Дарбата да обсеби живота ми и да ме лиши от всяка искрица щастие?
Не биваше да слуша тези думи, думи, които я призоваваха да прояви съпричастие, разбиране. Нея, наранила десетки с Дарбата си, и ненавиждана заради тази Дарба. Та нали тя още се бореше да я усмири, да й попречи да властва над нея, Защото — като него — не бе молила никога за могъществото, с което я дарява.
— Да, никога не съм искал да я притежавам. Бих я заменил, за да си върна теб.
Ядоса се, гневът я завладя, защото не можеше дори да изпита съчувствие към него, без той да разбере. Каква лудост! Непонятно, безумно положение! Как е общувала майка му с него? Как общува дядо му? Другите?
Пое дълбоко дъх и се постара да размишлява стъпка по стъпка.
— А умението ти да се биеш? — попита, без да отлепя очи от притъмнялата градина. — Очакваш да повярвам, че не притежаваш воинска Дарба?
— Притежавам природен талант — уточни той. — Всичките ми братя са изключителни бойци. В Лиенид кралското семейство се слави с уменията си да води ръкопашен бой. Дарбата ми обаче е огромно предимство при близка схватка, защото предвиждам всеки ход на противника. Съчетай го с инстинкта да долавям физическо присъствие, инстинкт, който надхвърля зрението, и ще разбереш защо досега никой не е успял да ме надвие. Никой, освен теб.
Та размисли и установи, че не е за вярване.
— Прекалено добър си. Сигурно притежаваш и воинска Дарба. Иначе нямаше да се справяш с мен.
— Катса, помисли! Ти си пет пъти по-добра от мен. Когато се бием, ме щадиш. Не отричай, защото знам, че е така. А аз не те щадя ни най-малко, но не успявам да те затрудня…
— Боли ме, когато ме удряш…
— Заболява те само за миг, а и те удрям само когато ми позволиш, защото си прекалено заета да извиваш ръката ми и ти е все едно. Колко ще ти струва да ме убиеш или да ми счупиш костите, ако решиш?
Ако наистина реши да го направи?
Прав беше. Поискаше ли да го нарани, да му счупи ръката или врата, щеше да успее с лекота.
— Когато се бием — продължи той, — ти се стараеш да ме победиш, без да ме нараниш, фактът, че обикновено го постигаш, доказва необичайните ти умения. Аз не съм ти причинил истинска болка нито веднъж, а, повярвай ми, опитвах с всички сили.
— Заблуда е — каза тя. — Боят е само заблуда.
— Да. Мама се възползва от възможността веднага щом стана ясно, че притежавам ловкостта на братята ми и Дарбата ми помага да ги надмина.
— Защо не разбра, че ще те ударя? — попита тя. — В замъка на Мургон?
— Разбрах — отвърна той, — но в последния момент и не реагирах достатъчно бързо. Преди този първи удар не съзнавах колко светкавично действаш. Не бяха срещал боец като теб.
Хоросанът около перваза на прозореца беше напукан. Тя отчупи парченце и го завъртя между пръстите си.
— Греши ли Дарбата ти? Или никога не те подвежда?
Той въздъхна тежко; прозвуча почти като смях.
— Невинаги е права. И непрекъснато се променя. Все още я развивам. Усещането ми за физическо присъствие е достоверно, стига да не съм сред огромна тълпа. Разбирам къде са хората и какво правят. Но какво изпитват към мен… Винаги усещам кога ме лъжат. И кога ще ме нападнат. Понякога обаче не съм сигурен. Чувствата често са толкова… сложни… неразбираеми.
Не беше й хрумвало, че дори четците на мисли се затрудняват с човешките чувства.