Стигаше ли зенита си; небесното тяло заемаше почти целия свод. Ние неизменно лягахме на земята по гръб, за да го гледаме. То имаше особена конфигурация, която Сулейка ни беше научила да разпознаваме. Знаех, че не е звезда. Светлината му беше отразена; навярно е било някакво плътно тяло, защото отразената светлина беше мека в сравнение с монументалните му размери. По шафраненожълтата му повърхност имаше огромни, непроменящи се кафяви петна.
Сулейка системно ни водеше на пътешествия, които не можеха да се опишат с думи. Ла Горда казваше, че Сулейка е водила Жозефина дори по-навътре и по-надълбоко в неизвестното, защото Жозефина била, също като самата Сулейка, съвсем откачена; нито едната, нито другата имаха онова зрънце рационалност, което осигурява на сънувача трезвост — затова те нямали бариери и никакъв интерес да намират нашите рационални причини или разум във всичко.
Единственото, което Сулейка ми беше казвала за нашите пътешествия под формата на обяснение, беше, че силата на сънувачите да се съсредоточават върху второто внимание ги превръща в живи прашки. Колкото по-силни и безупречни били сънувачите, толкова по-далеч в неизвестното проектирали второто си внимание и по-дълго щели да продължават сънуваните им проекции.
Дон Хуан казваше, че моите пътешествия със Сулейка не били илюзия и че всичко, което съм правел с нея, било стъпка към овладяването на второто внимание; с други думи, Сулейка ме обучавала във възприятийната наклонност на онова друго царство. Той не можеше да обясни обаче точната природа на тия пътешествия. А може и да не искаше да се обвързва. Казваше, че ако се опита да обясни възприятийната наклонност на второто внимание със средствата на възприятийната наклонност на първото, само ще се оплете безнадеждно в думите. Искаше аз сам да си направя изводите. Но колкото повече си мислех за цялата тази работа, толкова по-ясно ми ставаше нежеланието му да бъда зависим от него.
Под напътствията на Сулейка по време на уроците й за второто внимание, аз направих някои фактически посещения до загадките, които със сигурност бяха отвъд обсега на моя разум, но очевидно във възможностите на тоталното ми съзнание. Научих се да пътувам в нещо неразбираемо и накрая стигнах, също като Емилито и Хуан Тума, до това да си имам собствени сказания за вечността.
14
ФЛОРИНДА
ЛА ГОРДА И АЗ бяхме напълно съгласни, че докато Сулейка ни е обучавала в тънкостите на сънуването, ние сме приели неоспоримия факт, че правилото е като карта, че в нас има скрито друго съзнание и че е възможно да навлезем в това съзнание. Дон Хуан бе постигнал предписаното от правилото.
Според правилото следващата му стъпка беше да ме запознае с Флоринда, единствената от воините му, която не бях срещал. Дон Хуан ми каза, че трябва да отида до дома й сам, защото това, което щяло да се случи между Флоринда и мен, не засягало никого другиго. Каза още, че Флоринда щяла да бъде личният ми наставник, като че ли аз бях Нагуал като него. Именно такива били отношенията му със съответния на Флоринда воин от групата на неговия покровител.
Един ден дон Хуан ме остави пред прага на дома на Нелида. Каза ми да вляза, защото вътре ме очаквала Флоринда.
— За мен е чест да се запозная с вас — казах на жената, която ме гледаше откъм антрето.
— Аз съм Флоринда — отговори ми тя.
Гледахме се без да говорим. Бях поразен. Състоянието ми на съзнание беше изострено както никога досега. И никога след това не изпитах подобно усещане.
— Красиво име — съумях да кажа аз, но имах предвид повече.
Мекото и удължено произношение на испанските гласни придаваше на името плавност и звучност; особено и-то след р-то. Името не беше рядко; просто до този ден не бях срещал някой, който да отговаря точно на това име. Жената пред мен си пасваше с името така, като че ли беше измислено за нея, или може би тя самата бе направила така, че личността й да пасне на името.