— Моят случай е различен — продължи тя. — Аз съм жена и това ми дава едно превъзходно предимство. Нямам отговорности. Нима не знаеш, че жените нямат отговорности?
— Не разбирам какво имаш предвид под отговорности — казах аз.
— Имам предвид, че една жена може лесно да изчезне — отговори тя. — Една жена може, ако не друго, да се омъжи. Жената принадлежи на мъжа. В едно семейство с много деца, дъщерите много рано биват отхвърляни. Никой не ги брои за нищо и съществува възможност някоя от тях да изчезне, без дори да остави някакви следи. Изчезването им лесно се приема.
— Един син — продължи тя по-нататък, — от друга страна е нещо, на което човек разчита. За сина не е лесно да се изниже и да изчезне. И дори да го стори, ще остави зад себе си следи. Синът се чувства виновен, че е изчезнал. Дъщерята не чувства вина.
— Когато Нагуалът те е учил да си държиш устата затворена — каза още тя — за личната си биография, той е искал да ти помогне да преодолееш чувството си на вина към семейството и приятелите ти, които са разчитали на теб по един или друг начин.
— След пожизнена борба мъжът воин завършва, разбира се, като се заличава, но борбата взима данъка си от мъжа. Той става потаен, винаги нащрек срещу самия себе си. Една жена няма защо да се съобразява с такова бреме. Тя е готова вече да се разтопи като въздух. Всъщност точно това се очаква от нея.
— След като съм жена, аз не съм принудена да съм потайна — продължи да говори тя. — Хич не ме интересува. Потайността е цената, която вие, мъжете, плащате, защото сте били от значение за обществото. Борбата е отредена само за мъжете, защото те ненавиждат това да се заличават и си изнамират най-любопитни начини как да изскочат някъде, някак. Вземи себе си например — ти непрекъснато даваш уроци.
Флоринда ме изнервяше по много особен начин. В нейно присъствие изпитвах непознато безпокойство. Бих си признал без колебание, че дон Хуан и Силвио Мануел също ме бяха карали да се чувствам нервен и неспокоен, но онова чувства беше различно. Аз наистина се боях от тях, особено от Силвио Мануел. Той ме ужасяваше и все пак се бях научил да живея с този свой ужас. Флоринда не ме плашеше. Нервността ми идваше по-скоро от раздразнението ми, защото се боях от нейната всезнайщина.
Тя не се взираше в мен като дон Хуан или Силвио Мануел. Двамата винаги фиксираха погледи в мен, докато аз извиех глава в знак на покорство. Флоринда ми хвърляше само кратки погледи. Очите й се движеха от една вещ на друга. Тя като че изучаваше не само очите ми, но и всеки сантиметър от лицето и тялото ми. Докато говореше, тя местеше бързи погледи от лицето на ръцете ми, или на краката си, или на покрива.
— Карам те да се чувстваш неспокоен, нали? — попита ме тя.
Въпросът й ме свари напълно неподготвен. Изсмях се. Тонът й съвсем не беше заплашителен.
— Така е — казах.
— О, съвършено разбираемо — каза тя. — Ти си свикнал да си мъж. За теб жената е създадена да ти служи. Считаш я за глупава. Фактът, че си мъж и Нагуал, още повече затруднява нещата.
Почувствах се задължен да се защитя. Дамата ми се струваше много опърничава и поисках да й го кажа. Започнах много разпалено, но почти веднага млъкнах, защото чух как тя се разсмя. Смееше се весело, по младежки. Дон Хуан и дон Хенаро се забавляваха с мен през цялото време и смехът им също беше младежки, но този на Флоринда имаше различна вибрация. В нейния смях нямаше припряност, нямаше напрежение.
— По-добре да влезем вътре — предложи тя. — Нищо не бива да ни разсейва. Нагуалът Хуан Матус вече те е довел тук, като ти е показал света; това е било важно за всичко, което аз ще ти кажа. Но имам и други неща за разказване, които изискват друга обстановка.
Седнахме на кожена кушетка в един кът встрани от вътрешния двор. Тук, на закрито, се чувствах по-спокоен. Тя веднага започна да разказва биографията си.
Родена била в доста голям мексикански град в заможно семейство. Като единствено дете, от момента на раждането й родителите и започнали да я глезят. Без капчица фалшива скромност Флоринда призна, че винаги е съзнавала красотата си. Подчерта, че красотата е демон, който се храни и развива именно от възхищението на околните. Увери ме, че без сянка на съмнение може да заяви колко трудно е да се пребори човек с този демон и че ако се огледам да намеря красавиците, ще установя какви клетници са те.