Не исках да споря с нея и все пак изпитвах непреодолимото желание да й кажа, че говори някак догматично. Навярно бе схванала какво чувствам и ми намигна.
— Клетници са, повярвай ми — продължи тя. — Опитай и ще видиш. Не се оставяй да те подведат, че са красиви и поради това имат някаква стойност. Ще видиш какво имам предвид.
За своята надменност, продължи тя, едва ли можела да вини родителите или себе си. От самото й детство всички околни се стараели да й внушават колко забележителна и неповторима е тя.
— Когато бях на петнайсет години — не спираше тя, — аз си мислех, че съм най-великата личност на тая земя. Всички говореха така, особено мъжете.
Тя сподели, че през всичките години, докато била девойка, се радвала на вниманието и ухажването на десетки почитатели. На осемнайсет благоразумно си избрала възможно най-добрия съпруг от редицата на не по-малко от единайсет сериозни обожатели. Омъжила се за Селестино — човек състоятелен, петдесет години по-стар от нея.
Блаженството й обаче продължило само шест месеца, които отминали почти незабелязано. Всичко свършило съвсем внезапно и брутално, когато я сполетяла загадъчна и осакатяваща болест. Лявото й ходило, глезен и прасец започнали да се подуват. Линията на изящния й крак била изцяло нарушена; подуването толкова се увеличило, че кожната тъкан започнала да се издува на мехури и да се пука. От коляното надолу целият й крак се превърнал в място на струпеи и гнойна секреция. Кожата се втвърдила. Диагнозата била елефантиаза. Опитите на лекарите да я излекуват се оказали несръчни и мъчителни, а окончателното им заключение било, че единствено в Европа съществуват достатъчно специализирани медицински центрове, за да бъде проведено необходимото лечение.
В рамките на три месеца раят на Флоринда се превърнал в ада на земята. Отчаяна и в истинска агония тя искала по-скоро да умре, отколкото да продължава живота си така. Страданията й били тъй сърцераздирателни, че един ден някакво момиче от прислугата, което повече не можело да търпи това положение, си признало пред нея, че било подкупено от предишната любовница на Селестино да сипе някакво прахче в храната й — отрова, произведена от магьосници. В пристъп на угризение момичето обещало да я заведе на лечител: жена, за която се твърдяло, че била единственият човек, който може да се пребори с тази отрова.
При спомена за тази своя дилема, Флоринда прихлъцна. Била отгледана като ревностна католичка. Не вярвала нито в магии, нито в индиански знахари. Но болките й били толкова нетърпими и състоянието й толкова сериозно, че била готова да опита всичко. Селестино свирепо се противопоставил. Поискал дори да предаде момичето на властите. Но Флоринда се намесила, не толкова от състрадание, колкото от страх, че сама няма да може да намери лечител.
Внезапно Флоринда стана. Каза ми, че трябва да си тръгвам. Хвана ме за лакътя и ме придружи до вратата, сякаш бях най-старият и най-скъпият й приятел. Обясни ми, че вече съм се изтощил, защото да бъдеш в лявостранно съзнание е специално и много крехко състояние, което трябва да се прилага пестеливо. А това в никакъв случай не е състояние на сила. Доказателство било, че едва не съм умрял, когато Силвио Мануел беше опитал да възстанови второто ми внимание, като най-безцеремонно ме бе насилил да вляза в него. Каза ми още, че няма абсолютно никакъв начин да наредим на някой или на себе си да възстанови познанието. Това е бавна работа; тялото, в подходящия момент и при съответните обстоятелства на безупречност, възстановява своето познание без намесата на желанието.
Постояхме на вратата, за да си разменим някои приятни забележки и дреболии. Изведнъж тя каза, че причината Нагуалът Хуан Матус да ме доведе при нея била, защото той знаел, че времето му на тая земя наближава края си. Двете форми на напътствие, които съм бил получил според майсторския план на Силвио Мануел, били вече изпълнени. Оставало само онова, което тя трябвало да ми каже. Наблегна, че нейното не било точно напътствие, а по-скоро установяване на моята връзка с нея.
Следващия път, когато дон Хуан ме заведе да се видя с Флоринда, малко преди да ме остави пред вратата, той повтори казаното от нея — че за него и групата му наближава времето да навлязат в третото внимание. И преди да смогна да му задам въпрос, той ме блъсна в къщата. Така ме беше блъснал всъщност, че не само влязох в къщата, а изпаднах в най-изостреното си състояние на повишено съзнание. Видях стената от мъгла.
Флоринда стоеше в коридора, като че бе чакала дон Хуан да ме блъсне вътре. Хвана ме за лакътя и кротко ме поведе към гостната. Седнахме. Поисках да започна разговор, но не можех да говоря. Обясни ми, че блъсването от безупречен воин като Нагуала Хуан Матус може да стане причина за изместване в друга сфера на съзнанието. Според нея грешката ми през цялото време била, че вярвам колко са важни процедурите. Процедурата на блъскане на един воин в друго състояние на съзнанието е приложима само ако и двамата участници, особено тоя, който блъска, са безупречни и пропити отлична сила.