Фактът, че виждах стената от мъгла, ме караше да изпитвам на физическо ниво крайна нервност. Тялото ми се тресеше най-неконтролируемо. Флоринда казваше, че тялото ми се тресе, защото се е научило да жадува за дейност, докато остава в такова състояние, и че тялото ми може да се научи да фокусира най-изостреното си внимание по-скоро върху всичко, което се казва с думи, отколкото върху всичко, което се прави.
Допълни, че да бъда поставен в лявостранното съзнание било изгодно. Като ме насилвал да изпадна в състояние на повишено съзнание и ми разрешавал да имам взаимоотношения с неговите воини само докато съм в такова състояние, Нагуалът Хуан Матус бил сигурен, че ще имам на какво да се облегна. Флоринда твърдеше, че стратегията му била да култивира малка част от другото ми „аз“, като умишлено го изпълни със спомени за тези взаимоотношения. Спомените се забравят, само за да се появят отново някой ден, и да послужат като рационална отправна точка, откъдето да се насочат към неизмеримата необятност на другото „аз“.
И тъй като съм бил много нервен, тя предложи да ме успокой, като продължи да ми разправя биографията си, която, както тя поясни, не била действително нейна биография като жена в тоя свят, а история за това как на една апетитна и привлекателна жена е било помогнато да стане воин.
И така, решила веднъж да се срещне с лечител, вече нищо не можело да я спре. Отправила се натам, понесена на носилка от момичето и четирима мъже, на двудневно пътешествие, което променило целия й живот. Пътища нямало. Местността била планинска и понякога мъжете трябвало да я носят на гръб.
Пристигнали в къщата на лечителката по здрач. Навсякъде било добре осветено, а вътре имало много хора. Флоринда обясни как някакъв много любезен мъж й съобщил, че лечителката я няма — отишла била при някакъв пациент. Мъжът изглеждал много добре осведомен за дейността на лечителката и на Флоринда й се сторило приятно да разговаря с него. Той я изслушал и споделил, че сам е пациент. Описал й своята болест като неизлечимо състояние, което го било накарало да забрави целия свят. До късно разговаряли най-приятелски. Старецът така я успокоил, че дори отстъпил леглото си на Флоринда, за да може тя да си отпочине и да изчака до другия ден, когато щяла да се върне лечителката.
На сутринта Флоринда се събудила внезапно от остра болка в крака си. Някаква жена го раздвижвала, като го притискала с излъскано парче дърво.
— Лечителката беше много симпатична жена — продължи разказа си Флоринда. — Тя разгледа хубаво крака ми и разтърси глава. „Зная кой ти е направил това? — каза ми тя. — Трябва хубавичко да са му платили, или трябва да е решил, че ти си едно безполезно човешко същество. Кое от двете според теб?“
На това място Флоринда се разсмя. Тогава помислила лечителката за луда или за прекалено недодялана. За нищо на света не можело да й хрумне, че е безполезно човешко същество. И макар болката да я разпъвала на кръст, съобщила многословно на жената, че е богата и достопочтена личност, а не някаква си глупава безделничка.
Флоринда си спомняше, че лечителката тутакси променила отношението си към нея. Сякаш се изплашила. Почтително се заобръщала към нея с прозвището „госпожичке“, станала от стола си и наредила на всички да излязат от стаята. Когато останали сами, лечителката седнала на гърдите на Флоринда и заблъскала главата й на ръба на леглото. Флоринда разказваше как започнала да се бори. Помислила, че искат да я убият. Опитала да извика, да разбуди слугите си, но лечителката бързо покрила главата й с едно одеало и запушила носа й. Флоринда се задъхала, наложило се да диша през устата. Колкото повече натискала лечителката гърдите на Флоринда, и колкото повече затискала носа й, толкова по-широко отваряла Флоринда устата си. Когато усетила какво всъщност прави лечителката, била вече погълнала отвратителната течност от някакво голямо шише, което лечителката изливала в отворената й уста. Флоринда поясни, че лечителката така добре я изиграла, та дори не се задавила въпреки факта, че главата й висяла извън леглото.
— Толкова течност изпих, че за малко не повърнах продължи Флоринда. — После тя ме накара да седна и ме погледна право в очите, без да мига. Имах желание да бръкна с пръст в гърлото си и да повърна. Тя започна да ме бие с плесници, докато устните ми не се разкървавиха. Индианка да ме бие! И да разкървавява устните ми! Нито баща ми, нито майка ми не бяха ме докосвали с пръст. Изненадата ми беше тъй голяма, че забравих неприятното чувство в стомаха си.