— А после тя повика мъжете и им каза да ме отведат в къщи. След това се наведе и доближи устни до ухото ми, за да не чуе никой. „Ако не дойдеш пак тук след девет дни, никаквице такава — промълви тя, — ще се издуеш като жаба и ще молиш Бога по-скоро да умреш.“
Течността раздразнила гърлото и гласните струни на Флоринда. Не можела да изрече нито дума. Това обаче била най-малката й беда. Когато си пристигнала вкъщи, Селестино я очаквал, побеснял от гняв. Неспособна да говори, Флоринда останала в положението на наблюдател. Забелязала как гневът му няма нищо общо с тревогата за нейното здраве, а само с грижата за положението му на богаташ в обществото. Не можел да понесе влиятелните му приятели да разберат, че се занимава с лечители индианци. Вилнеел и крещял, че ще се оплаче в главната квартира на военните, че ще накара войниците да хванат лечителката и да я доведат в града, за да бъде набита и хвърлена в тъмница. И това не били само празни заплахи; той наистина настоял пред военния комендант да изпрати патрул да хванат лечителката. След няколко дни войниците се върнали с новината, че жената е избягала.
Флоринда била успокоена от прислужницата си, която я уверила, че стига тя да пожелае да се върне при нея, лечителката ще я чака. Макар възпалението на гърлото й да се било влошило до такава степен, че не можела да яде твърда храна, а само да пие течности, Флоринда едва изчакала деня, когато трябвало да се върне при лечителката. Лекарството чувствително облекчавало болката в крака й.
Когато съобщила намеренията си на Селестино, той така се разгневил, че се заел сам да сложи край на тия глупости. Заедно с трима от доверените си мъже се отправили на коне пред нея.
Флоринда си спомняше, че когато пристигнала до къщата на лечителката, очаквала да я завари може би мъртва, но вместо това заварила Селестино сам. Бил изпратил хората си на три различни страни в околността със заповед да върнат лечителката, ако е необходимо и насила. Флоринда съгледала същия старец, когото видяла и преди; той се опитвал да успокои мъжа й, като го уверявал, че все един от хората му в най-скоро време ще се върне с жената.
Щом Флоринда била поставена на носилката пред портичката, лечителката излязла от къщата. Започнала да обижда Селестино, наричайки го с какви ли не прозвища, крещяла му мръсотии, докато така го разгневила, че той се нахвърлил да я удари. Старецът го възпрял и го помолил да не я удря. Паднал на колене да му се моли, отбелязвайки, че жената е много стара. Селестино не се трогвал. Заканил се да я наложи с камшика си, независимо от възрастта й. Пристъпил да я хване, но спрял вцепенен. Иззад храстите излезли шестима страшни на вид мъжаги, размахали своите мачете. Флоринда каза, че от страх Селестино замръзнал на място. Побелял като пепел. Лечителката приближила до него и му заявила или да й даде камшика да го наложи по задника, или помощниците й ще го насекат на парчета. Колкото и горделив да бил, той се навел смирено да го наложат с камшика. В миг лечителката го превърнала в безпомощен човечец. Изсмяла му се в лицето. Знаела, че няма накъде да мърда и го оставила да потъне още повече. Сам бил влязъл в капана й като същински нехаен глупак, опиянен от собствената си надута представа за своята стойност.
Флоринда ме погледна и се усмихна. За момент не проговори нищо.
— Първият принцип от изкуството на прикриването се състои в това воинът сам да избере бойното си поле — каза тя. — Един воин никога не влиза в битка, без да знае какво представлява околността. Възползвайки се от битката си със Селестино, лечителката ми показа първия принцип на прикриването.
— След това дойде при мен, където бях легнала — продължи Флоринда. — Аз ридаех. Не ми оставаше нищо друго освен това. Стори ми се, че е загрижена. Затъкна одеалото около раменете ми, усмихна ми се и ми намигна. „Сделката е още в сила, никаквице — каза ми тя. — Ако ти се иска да живееш, върни се колкото можеш по-скоро. Но не ми води своя господар със себе си, малка негоднице. Ела само с тия, които са ти абсолютно необходими.“
За момент Флоринда спря погледа си на мен. Мълчанието й ми подсказваше, че иска да чуе моето мнение.
— Да отхвърлиш всичко ненужно е вторият принцип на прикриването — допълни тя, без да ми дава възможност да кажа каквото и да е.