— Ти постъпи точно така — продължи тя. — Но след като вече си го постигнал, трябва да приложиш и шестия принцип: воините сгъстяват времето; значение има дори един миг. В битката на живот и смърт секундата е цяла вечност; вечност, която може да реши изхода. Воините се стремят към успех и затова сгъстяват времето. Воините не губят дори мига.
Изневиделица в съзнанието ми нахлу цял куп спомени. Развълнувано казах на Флоринда, че със сигурност мога да си спомня първия път, когато дон Хуан ме беше запознал с тия принципи. Флоринда доближи пръст до устните си в жест, който изискваше да замълча. Каза ми, че тя се интересувала само от това да ме доведе лице в лице с принципите, но не искала да й разказвам за преживелиците си.
Флоринда продължи със своята биография. Разказа ми как след като лечителката й я накарала да се върне при нея без Селестино, тя изпила дадената й смес, която облекчила болката й почти мигновено, а след това жената пошепнала на ухото й, че тя, Флоринда, трябва да вземе на мига и съвсем сама решение да успокои мислите си, като направи нещо друго, но че не бива да губи нито минута, щом веднъж е стигнала до това свое решение.
Вкъщи тя изразила желанието си да се върне. Селестино не виждал никакъв смисъл да й се противопоставя, защото решението й било непоклатимо.
— Почти веднага се отправих обратно при лечителката — продължи Флоринда. — Този път тръгнахме на коне. Взех със себе си най-доверените ми слуги — момичето, което ми беше дало отровата, и един мъж, който да се грижи за конете. Не беше лесно да минем през планината; конете бяха много нервни поради неприятната миризма от крака ми, но някак се оправихме. Без да го зная, бях използвала третия принцип от изкуството на прикриването. Бях заложила на карта живота си или каквото беше останало от него. Бездруго щях да умра. Факт е, че когато човек е на прага на смъртта, както беше в моя случай, не толкова от голяма болка, колкото от голямо неудобство, човек обикновено става толкова мързелив и немощен, че не може да положи никакво усилие.
— В къщата на лечителката останах шест дена. Още на втория ден се почувствах по-добре. Подуването беше спаднало. Сълзенето от крака спря. Болка вече нямаше. Още бях немощна и изпитвах слабост в коленете, когато се опитвах да пристъпя.
— На шестия ден лечителката ме заведе в стаята си. Беше много внимателна с мен, показваше ми своята загриженост; накара ме да седна на леглото й, като ми предложи кафе. Самата тя седна на пода до краката ми с лице към мен. Помня точните й думи. „Ти си много, много болна и само аз мога да те излекувам — каза ми тя. — Не го ли сторя, ще умреш от страшна смърт. Тъй като си вироглава, ще се мъчиш много. От друга страна, бих могла да те излекувам за един ден, но няма да го направя. Ще продължиш да идваш тук, докато разбереш какво искам да ти покажа. Едва тогава ще те излекувам напълно; иначе, след като си толкова вироглава, ти никога няма да се върнеш тук.“
Флоринда каза, че лечителката й обяснила най-търпеливо особено деликатните точки на решението си да й помогне. Не проумявала нито думичка. Обяснението я убедило единствено в това, че лечителката е малко откачена.
Когато лечителката установила, че думите й не стигат до Флоринда, тя станала по-строга и я накарала да повтаря многократно, че животът й е свършен и че единствено лечителката може да реши дали тя да се откаже от лечението, или да я остави най-безнадеждно да умре. Но когато Флоринда я помолила да свърши с лечението и да я изпрати обратно в къщи при семейството й, жената вече загубила всякакво търпение; взела шишето с лекарството и го разбила на пода, а после казала на Флоринда, че няма повече работа с нея.
Флоринда разказваше как при тия думи се разплакала — единствените истински сълзи през целия й живот. Казала на лечителката, че иска да бъде само излекувана и че повече от всичко желае да си плати. Жената отвърнала, че е твърде късно да се плаща с пари и че това, което иска от Флоринда, е нейното внимание, а не парите й.
Флоринда ми призна, че животът й я бил научил да получава всичко даром. Проявила упорство и заявила, че сигурно има хиляди пациенти, които са идвали при лечителката на прага на смъртта като нея самата, и че лечителката им е взимала парите — защо нейният случай да е различен? Отговорът на лечителката бил, според Флоринда без никакво основание, че тъй като тя е ясновидец, е видяла сияйното тяло на Флоринда, и че тя и лечителката са абсолютно еднакви. Флоринда си помислила, че жената навярно е луда да не разбира, че помежду им има безброй различия. Лечителката била недодялана индианка, необразована и примитивна, докато Флоринда била богата, красива и бяла.