Флоринда попитала жената какво смята да прави с нея. Лечителката й казала, че й е поставена задачата да я изцели, а след това да я научи на нещо много важно. Флоринда поискала да знае кой й е поставил такава задача. Жената отговорила, че е Орелът — отговор, който окончателно убедил Флоринда, че жената е напълно луда. И все пак Флоринда не виждала как иначе да се съобрази с изискванията на жената. Казала й, че е готова да направи всичко.
Жената моментално променила агресивното си отношение. Дала на Флоринда да занесе лекарството вкъщи и й заръчала да се върне колкото е възможно по-скоро.
— Както сам знаеш — продължи Флоринда, — един учител е длъжен да прилъже ученика си. Тя ме прилъга майсторски с моето лечение. И е била права. Бях такава глупачка, че ако тя ме беше излекувала веднага, щях да се върна към предишния си живот, сякаш нищо не се е случило. Нима не постъпваме всички така?
На следващата седмица Флоринда се върнала. Посрещната била от стареца, с когото се запознала преди. Той я заговорил така, сякаш били най-близки приятели. Казал, че лечителката е заминала преди няколко дена и няма да се върне след още толкова, и че му е поверила някакво лекарство за нея, в случай че тя се появи. Казал на Флоринда много приятелски, но повелително, че поради отсъствието на лечителката на нея й остават само две възможности: или да се върне вкъщи, вероятно в още по-лоша физическа форма от преди поради изтощителното пътуване, или покорно да изпълни препоръките на лечителката. Добавил, че ако тя реши да остане и веднага да започне лечението си, след три-четири месеца ще бъде като нова. Имало обаче едно условие: реши ли да остане, трябва да прекара в къщата на лечителката осем последователни дни и поради това ще трябва да отпрати прислугата си.
Флоринда казваше, че не й оставало нищо друго, освен да остане. Старецът веднага й дал дозата от лекарството, което лечителката явно е оставила за нея. Стоял при нея през по-голямата част от нощта. Бил много убедителен и приятелските приказки с него подхранили надеждата и доверието на Флоринда.
На другата сутрин след закуска двамата прислужници си заминали. Флоринда не изпитвала никакъв страх. Вътрешно се доверявала на стареца. Той й казал, че се налага да скове сандък за лечението й в съответствие с наставленията на лечителката. Накарал я да седне на нисък стол, поставен в средата на кръгло място без никаква растителност. Докато седяла там, старецът я запознал с трима младежи, за които й казал че са му помощници. Двамата били индианци, а третият — бял.
За по-малко от час четиримата измайсторили сандък около стола, на който седяла Флоринда. Когато свършили, Флоринда останала затворена в сандъка, който имал и капак от летви за проветряване. Едната от стените му била на панти, за да служи като врата.
Старецът отворил вратата и помогнал на Флоринда да излезе. Отвел я в къщата и я помолил да му помогне да й приготви лекарството, за да му е под ръка за момента, в който се върне лечителката.
Флоринда била направо очарована от начина, по който той работел. Приготвил доза от растения с тръпчив мирис, както и ведро с гореща течност. За нейно удобство й предложил да потопи крака си във ведрото и щом усети, че е готова, да изпие приготвената смес преди да е загубила силата си. Флоринда се подчинила без да задава въпроси. Изпитала невероятно облекчение.
След това старецът посочил стаята, където щяла да остане тя, и наредил на младежите да внесат там сандъка. Казал й, че могат да минат няколко дена преди да се появи лечителката; междувременно тя трябва добросъвестно да спазва всички наставления, които са й оставени. Тя се съгласила с него и той веднага извадил списък със задачи. Те включвали много ходене, за да се берат билките, необходими за лекарството й, както и нейното участие при обработката им.
Флоринда разказваше, че прекарала дванайсет дни там вместо осем, защото слугите й закъснели поради поройните дъждове. Едва на десетия ден тя установила, че жената никога не е заминавала и че всъщност истинският лечител е старецът. Флоринда се разсмя, описвайки изумлението си. Старецът я изиграл, като я накарал активно да участва в собственото си лечение. Освен това под претекст, че лечителката го изисква, той я затварял всеки ден в сандъка за най-малко шест часа, за да изпълнява някаква специална задача, която той наричал „рекапитулация“.
На това място от разказа си Флоринда ме загледа и приключи с думите, че засега това ми стига и че е време да си тръгвам.