При следващите ни срещи тя обясни, че старецът станал неин покровител и че тя била първият прикривач, намерен от жените от групата на покровителя й за Нагуала Хуан Матус. Но по онова време тя не знаела въобще за тия неща. И макар покровителят й да я накарал да промени нивата на съзнание и да й бил разкрил всичко, резултат не се получил. Тя била отгледана като разглезена хубавица и това създавало около нея толкова непроницаем щит, че не подлежала на никакви промени.
Накрая покровителят й решил, че й трябва време. Измислил план да доведе Селестино на бойното поле на Флоринда. Накарал я да види някои неща около личността на Селестино, за които и тя самата знаела, че са верни, но нямала смелостта да си ги признае. Селестино бил много голям егоист по отношение на всичко, което притежавал; на първо място сред притежанията му били богатството му и Флоринда. Принуден бил да преглътне гордостта си пред унижението в ръцете на лечителката, защото лечителката била някакво си нищожество, а Флоринда наистина се възстановявала. Затова отмервал времето си и изчаквал момента, когато щяло да завърши лечението, за да потърси отмъщение.
Флоринда каза, че според нейния покровител имало опасност изцеляването й да настъпи твърде бързо и Селестино да реши, тъй като именно той взимал всички решения в дома им, че Флоринда няма да има вече нужда да ходи при лечителката. Затова покровителят й дал доза и за другия крак. Мазилото било много люто и кожата и така се разлютила, че напомняла много за някаква болест. Покровителят й я посъветвал да използва мазилото винаги, когато пожелае да се върне, за да се види с него, дори и да няма нужда от лечение.
Цяла година се лекувала. През това време покровителят й я запознал с правилото и я обучил като воин в изкуството на прикриването. Накарал я да приложи принципите на прикриването върху нещата, които правела всекидневно; отначало за дребните неща, а после и за най-важните страни от живота й.
През същата година покровителят й я запознал и с Нагуала Хуан Матус, когото тя описваше като много остроумен и разсъдлив, но и като най-неуправляемия и ужасяващ младеж, когото била срещала. Казваше още, че именно Нагуалът Хуан Матус й помогнал да избяга от Селестино. Той и Силвио Мануел я извели тайно от града през полицейските постове и военните патрули по пътищата. Селестино подал официално оплакване за бягство от дома и тъй като бил страшно влиятелен човек, използвал всичките си връзки, за да я върне при себе си.
Поради това покровителят й трябвало да се премести в друга част на Мексико, а тя години наред останала скрита в къщата му; тази ситуация се понравила на Флоринда, тъй като тя имала да изпълнява задачата на рекапитулирането и затова се нуждаела от абсолютна тишина и усамотение.
Тя ми обясни, че рекапитулацията е отличителна способност на прикривачите, също както сънуваното тяло е отличителна способност на сънувачите. Тя се състои в това да си припомниш живота до най-незначителните подробности. Така нейният покровител предоставил сандъка като средство и като символ. Средство бил, защото й позволявал да се научи как да се съсредоточава: трябвало години наред да седи в него, докато целият й живот минавал пред очите й. А символ бил заради тесните граници на човешката личност. Покровителят й казал, че когато и да свърши с рекапитулацията, тя трябва да счупи сандъка, с което да покаже образно, че вече не се подчинява на ограниченията на своята личност.
По-нататък тя разправяше, че прикривачите използват сандъци или ковчези от пръст, за да се запечатат вътре и отново да изживеят, а не само да си припомнят, всеки момент от своя живот. Причината прикривачите да рекапитулират своя живот по такъв краен начин се състои в следното: дарът на Орела за човека включва и готовността на Орела да приеме един сурогат вместо истинското съзнание, ако този сурогат е съвършено копие. Флоринда ми обясни, че тъй като съзнанието е храната на Орела, вместо със съзнание, Орела може да се задоволи и с една съвършена рекапитулация.
След това Флоринда ми представи основите на рекапитулацията. Първият етап бил кратко изброяване на всички случки от живота ни, които очевидно имат нуждата да бъдат разучени.
Вторият етап е по-подробно припомняне, което започва системно в момент, който може да е малко преди прикривачът да седне в сандъка, а теоретично може да стигне до момента на раждането ни.
Тя ме уверяваше, че съвършената рекапитулация може да промени много повече един воин, отколкото цялостният контрол на сънуваното тяло. В това отношение сънуването и прикриването водят до една и съща цел — навлизането в третото внимание. За един воин е важно обаче да знае и да практикува и двете. Казваше, че за жените са нужни различни конфигурации в сияйното тяло, за да се овладее едната или другата. Мъжете пък могат да правят и двете доста лесно и все пак никога да не стигнат до майсторското ниво, каквото жените постигат във всяко изкуство.