Флоринда ми обясни, че ключовият елемент при рекапитулацията е дишането. За нея дъхът бил нещо магическо, защото има функцията да дава живот. Припомнянето според нея било лесно, стига човек да намали сферата на стимулиране около тялото си. Именно затова бил сандъкът; после дишането довеждало до все по-дълбоки и по-дълбоки спомени. На теория прикривачите трябвало да си спомнят всяко чувство, изпитано през живота им, а този процес започвал с дишане. Тя ме предупреди, че нещата, на които ме учи, са само предварителната част, и че по-късно, в по-различна обстановка, ще ме научи на по-съществените неща.
Флоринда ми казваше, че покровителят й наредил на направи списък със събитията за възстановяване. Според него процедурата започвала с първоначално вдишване. Прикривачите започват, като полагат брадичка на дясното рамо и бавно вдишват, докато главата им описва дъга от180 градуса. Вдишването приключва на лявото рамо. След като свърши вдишването, главата се връща в отпуснато положение. Издишва се с поглед напред.
След това прикривачът поема събитието от началото на списъка и остава с него, докато бъдат изброени всички чувства, характерни за събитието. Докато прикривачите си спомнят чувствата, изпитвани относно това, за което е споменът, те бавно вдишват, придвижвайки глава от дясното рамо към лявото. Функцията на това дишане е да се възстанови енергията. Флоринда твърдеше, че сияйното тяло постоянно създава паяжинни нишки, които се проточват от него и се задвижват от всякакви емоции. Ето защо всяка ситуация на взаимодействие или всяка ситуация, където са намесени чувства, потенциално се просмуква от сияйното тяло. При дишане от дясно на ляво, докато си спомнят някое чувство, чрез магията на дишането прикривачите събират нишките, които са оставили зад гърба си. Следва веднага ново дишане от ляво на дясно, но то е издишване. С него прикривачите изпускат нишки, оставени в тях от Други сияйни тела, намесени в събитието, за което си спомнят.
Тя твърдеше, че това са задължителните предварителни особености на прикриването, през които минават всички членове на нейния екип, като въведение към по-взискателната част упражнения в това изкуство. Ако прикривачите не са минали през тази предварителна част, за да си възвърнат нишките, оставени от тях в света, и особено за да отхвърлят онези, които другите са оставили в тях, те нямат възможност да се справят с контролираното безумие, защото тия чужди нишки са основата на безграничния капацитет на човека в неговото самолюбие. За да се практикува контролираното безумие, тъй като това не е начин да измамиш или заблудиш хората, или да чувстваш превъзходство над тях, трябва да си способен да се надсмиваш над себе си. Флоринда ми казваше, че един от резултатите на подобна рекапитулация е неподправеният смях, когато застанеш лице в лице с досадното повторение на собствената си самооценка, което е сърцевината на цялото човешко взаимодействие.
Флоринда подчертаваше, че правилото определя прикриването и сънуването като изкуства; поради това те са нещо, което човек изпълнява. Тя ми каза, че животодаряващото естество на дъха придава и пречистваща способност. Именно тази способност придава на рекапитулацията практическо значение.
При следващата ни среща Флоринда обобщи това, което наричаше наставления в последната минута. Тя потвърди, че тъй като съвместната оценка на Нагуала Хуан Матус и групата му от воини била такава, че аз съм нямал нужда от нея в света на всекидневния ми живот, те ме научили на сънуване, вместо на прикриване. Обясни ми, че тази оценка радикално се е преобразила и че те са се оказали в неудобно положение; нямали повече време да ме научат на прикриване. Наложило се тя да остане отзад, по периферията на третото внимание, за да изпълни задачата си на по-късен етап, когато аз бъда готов. От друга страна, ако аз трябва да напусна света заедно с тях, тя щяла да се освободи от тази своя отговорност.
Флоринда казваше, че покровителят й считал трите основни техники на прикриването — сандъкът, списъкът от събития за рекапитулацията и дишането на прикривача — за евентуално най-важните задачи, които един воин може да изпълни. Покровителят й считал задълбочената рекапитулация за най-бързото средство да се загуби човешката форма. Затова за прикривача е по-лесно след като рекапитулира своя живот, да се възползва от всички неправения на „аз“-а, като заличаването на личната биография, изгубването на самолюбието, разчупването на рутината и тъй нататък.