Заинтригувало ме беше още и това, че не забелязвах никакви крака. Веднъж бях гледал балетен спектакъл, където балетистите имитираха движенията на войници на зимни кънки; за целта носеха свободно падащи туники, дълги до земята. Нямаше начин да им се видят краката; оттам идваше илюзията, че се плъзгат по леда. Сияйните яйца, които минаваха пред очите ми, създаваха впечатлението, че се плъзгат по твърда повърхност. Сияйността им се разтърсваше по височината почти незабележимо, но все пак достатъчно, за да ме накара да се почувствам зле. Когато яйцата оставаха в покой, те се удължаваха. Някои от тях ставаха толкова дълги и твърди, че напомняха на дървени икони.
Друга, още по-смущаваща особеност на сияйните яйца, беше липсата на очи. Никога досега не бях осъзнавал толкова ясно как ни привличат очите на живите същества. Сияйните яйца бяха абсолютно живи; разглеждаха ме с голямо любопитство. Виждах ги как се гърчат нагоре и надолу и се привеждат над мен да ме наблюдават, но без никакви очи.
Много от сияйните яйца имаха черни, големи петна под средната си част. Други нямаха. Ла Горда ми беше казвала, че създаването на поколение оставя отпечатък по телата както на мъжете, така и на жените, като под стомаха им се появява дупка, но петната по сияйните яйца не ми приличаха на дупки. Бяха просто места без сияние и без дълбочина. Яйцата с черните петна изглеждаха като че ли меки, отпуснати; връхчето на яйцето беше спаружено; в сравнение с останалата част то изглеждаше матово. От друга страна, яйцата без петна бяха ослепително ярки. Въобразих си, че са опасни. Те вибрираха, изпълнени с енергия и белота.
Ла Горда каза, че в момента, в който съм положил глава на рамото й, тя също изпаднала в състояние, което приличало на сънуване. Била будна, но въпреки това не можела да се движи. Съзнавала, че около нас сноват хора. И тогава видяла как те се превръщат в сияйни петна и накрая — в яйцевидни създания. Не знаела, че аз също ги виждам. Отначало помислила, че я наблюдавам, но по едно време тежестта на главата ми станала тъй осезаема, та съвсем съзнателно решила, че сигурно и аз виждам. Едва след като съм се поизправил и съм съгледал как младежът я гали, докато тя изглеждала заспала, нещо й подсказало какво се е случило.
Виденията ни се различаваха по това, че тя можеше да отличи мъжете от жените по формата на някои жилки, които тя наричаше „корени“. Жените имали гъсти снопчета жилки, които наподобяват лъвска опашка. Растели от мястото на гениталиите навътре. Обясни ми, че тия корени представлявали създателите на живота. За да постигне растежа си, ембрионът се прикрепя към един от тия хранителни корени и изцяло го изяжда, оставяйки само една дупка. Мъжете пък имат късички жилки, които са живи и плуват почти отделно от сияйната маса на телата им.
Попитах я коя е според нея причината да виждаме заедно. Тя отказа да даде обяснение, но ми се примоли да продължа с разсъжденията си. Казах й, че единственото, което ми хрумва в момента, е очевидното: навярно факторът са емоциите.
След като Ла Горда и аз бяхме седяли на любимата пейка на дон Хуан в късния следобед на тоя ден и аз й бях изрецитирал стихотворението, което той така харесваше, бях вече изцяло зареден с емоции. Именно те навярно бяха подготвили тялото ми. Трябваше обаче да имам предвид и факта, че от сънуването се бях научил да влизам в състояние на пълно мълчание. Способен бях да преобърна диалога си, да остана все едно в пашкул и да надничам от една дупчица. В такова състояние или бих излязъл от контрола, в който се намирах, и бих навлязъл в сънуването, или бих се задържал за тоя контрол и бих останал пасивен, без да мисля, без никакви желания. Едва ли именно това бяха важните фактори. Вярвах, че катализаторът е Ла Горда. Реших, че само чувството ми към нея е създало условията за виждането.
Когато го споделих с нея, Ла Горда плахо се усмихна.
— Не съм съгласна с теб — каза ми тя. — Според мен се е случило това, че тялото ти е започнало да си спомня.
— Какво искаш да кажеш, Горда? — попитах. Настъпи продължителна пауза. Изглежда, че или тя се бореше да каже нещо, което не искаше да каже, или отчаяно се опитваше да намери подходящи думи.