— Какво означава това, Горда? — попитах аз.
— Означава, че ти не си като нас — отвърна мрачно тя. — Ла Горда изглеждаше крайно развълнувана. Тя стана и закрачи из стаята, като я прекоси четири-пет пъти преди пак да седне до мен.
В разговора настъпи пауза. Жозефина измърмори нещо неразбираемо. И тя изглеждаше доста нервна. Ла Горда се опита да я успокои, като я прегърна и я потупа по гърба.
— Жозефина иска да ти каже нещо за Елихио — каза ми Ла Горда.
Всички се извърнаха към Жозефина без да проговарят, но с въпросителни погледи.
— Независимо от факта, че Елихио е изчезнал от лицето на земята — продължи Ла Горда, — той е все още един от нас. И Жозефина разговаря с него през цялото време. Останалите изведнъж наостриха слух. Спогледаха се един друг, а после извърнаха очи към нея.
— Срещат се в сънуването — каза Ла Горда с драматизъм в гласа.
Жозефина пое дълбоко дъх, сякаш беше олицетворение на нервността. Тялото й конвулсивно потръпна. Паблито легна върху нея на пода и задиша силно с диафрагмата си, надувайки я и прибирайки я, като по този начин принуждаваше Жозефина да диша в унисон с него.
— Какво прави? — попитах Ла Горда.
— Какво прави ли? Нима не виждаш? — троснато отвърна тя.
Пошепнах й, че съм наясно — опитваше се да я накара да се отпусне, — но че процедурата е нова за мен. Тя ми отвърна, че Паблито предава на Жозефина енергия, като полага средния си сектор, където мъжете я имат в излишък, върху утробата на Жозефина, където пък жените съхраняват своята енергия.
Жозефина седна и ми се усмихна. Изглеждаше съвършено успокоена.
— Аз наистина се срещам много често с Елихио — каза тя. — Той ме чака всеки ден.
— Защо никога не си ни разказвала за това? — попита навъсено Паблито.
— На мен ми е казвала — прекъсна го Ла Горда и се впусна в продължителни обяснения какво означава за всички нас тази достъпност до Елихио. Добави още, че очаквала от мен да направя знак, за да разкрие думите на Елихио.
— Не го увъртай, жено — разкрещя се Паблито. — Кажи ни думите му.
— Те не се отнасят до теб! — разкрещя се в отговор Ла Горда.
— За кого са тогава? — попита Паблито.
— За Нагуала — изкрещя отново Ла Горда и ме посочи. Ла Горда се извини, че е повишила тон. Онова, което Елихио й казал, обясни тя, било сложно и загадъчно и тя нищо не разбрала.
— Аз просто го изслушах. Само това можех да направя — да го изслушам — продължи тя.
— Да не искаш да кажеш, че и ти си се срещала с Елихио? — попита Паблито с тон, който беше смесица от гняв и надежда.
— Да — отговори Ла Горда почти шепнешком. — Не можех да говоря за това, защото трябваше да го изчакам.
Тя посочи към мен, а после ме блъсна с двете си ръце. Моментално изгубих равновесие и се катурнах на едната си страна.
— Какво е това? Какво правиш с него? — попита Паблито съвсем ядосано. — Да не би да е израз на индианска любов?
Обърнах се към Ла Горда. Тя сви устни да си мълча.
— Елихио казва, че ти си Нагуалът, но не си за нас — каза ми Жозефина.
В стаята настъпи мъртва тишина. Не знаех как да разбирам думите на Жозефина. Трябваше да изчакам някой друг да проговори.
— Изпитваш ли някакво облекчение? — сръчка ме Ла Горда.
Заявих пред всички, че нямам никакво мнение — нито положително, нито отрицателно. Приличаха ми на деца — объркани деца. Ла Горда имаше вид на церемониал-майстор, изпаднал в пълно недоумение.
Нестор стана и се обърна към Ла Горда. Изрече някаква фраза на езика на мацатеките. Звучеше като команда или упрек.
— Разкажи ни всичко, което знаеш, Горда — продължи той на испански. — Нямаш право да си играеш с нас, да премълчаваш нещо толкова важно и да го пазиш само за себе си.
Ла Горда бурно запротестира. Обясни, че премълчавала това, което знае, защото така я помолил Елихио. Жозефина се съгласи с кимване на главата.
— На теб ли е казал всичко това или на Жозефина? — попита Паблито.
— Бяхме заедно — отвърна Ла Горда толкова тихо, че едвам се чуваше.
— Искаш да кажеш, че с Жозефина сте сънували заедно! — възкликна Паблито, останал вече без дъх.
Учудването в гласа му съответстваше на вълната от изненада, която сякаш премина през всички останали.
— И какво точно ви каза Елихио на вас двете? — попита Нестор, когато учудването попремина.
— Каза, че трябва да направя опит да помогна на Нагуала да си припомни своята лява страна — отвърна Ла Горда.