Това отвеждаше до описанието му на второто внимание. Дон Хуан ни обясняваше, че вниманието, от което имаме нужда в началото на сънуването, трябва насила да остане върху даден предмет в някой сън. Само като мобилизираме нашето внимание, един обикновен сън може да се превърне в сънуване.
Освен това той обясняваше, че в сънуването човек трябва да използва същите механизми на внимание като в ежедневния си живот и че нашето първо внимание е било научено да се фокусира с голяма сила върху предмети от света, за да превърне хаотичната и аморфна област на възприятията в подредения свят на осъзнаването. Дон Хуан ни казваше също, че второто внимание служи да повика шансовете. Колкото повече се упражняваме, толкова по-голяма е възможността да постигнеш желаните резултати. Но това била функцията на вниманието изобщо, функция тъй очевидна в ежедневния ни живот, че е станала незабележима; ако попаднем в непредвидена ситуация, говорим за нея като за инцидент или съвпадение, а не че нашето внимание е повикало събитието.
Разговорът ни за второто внимание подготви почвата за друга ключова тема, сънуваното тяло. Като средство за насочване на Ла Горда към него дон Хуан й дал задачата да мобилизира второто си внимание колкото е възможно по-стабилно върху компонентите на чувството за летене в сънуването.
— Как се научи да летиш в сънуването? — попитах я аз. — Учил ли те е някой?
— На тая земя ме научи Нагуалът Хуан Матус — отговори тя. — А в сънуването ме научи някой, когото никога не успях да видя. Беше само глас, който ми казваше какво да правя. Нагуалът ми беше възложил задачата да се науча да летя в сънуването, а гласът ме учеше как да го правя. А след това трябваше години наред да се уча сама да се отмествам от собственото си тяло, от това, което може да се докосва, до моето сънувано тяло.
— Трябва да ми го обясниш, Горда — казах аз.
— Ти си се учил да стигаш до сънуваното си тяло, когато си сънувал, че излизаш от тялото си — продължи тя. — Но както разбирам, Нагуалът не ти е възлагал никаква специална задача, затова ти си вървял по старите, познати пътища. Аз, от друга страна, получих задачата да използвам моето сънувано тяло. Сестричките имаха същата задача. В моя случай веднъж имах сън, в който летях като хвърчило. Разказах за него на Нагуала, защото ми хареса това чувство за плавно движение. Той го прие много сериозно и го превърна в задача. Каза, че щом човек се научи да прави сънуването, всеки сън, който бъде запомнен, вече не е сън, а сънуване.
— Тогава започнах да се стремя да летя в сънуването. Но не можех да го постигна; колкото повече се опитвах да повлияя на сънуването си, толкова по-трудно ставаше то. Накрая Нагуалът ми каза да спра опитите и да го оставя само да си дойде. Малко по малко започнах да летя в • сънуването. Това ставаше, когато някакъв глас започна да ми казва какво да правя. Винаги съм имала чувството, че гласът е женски.
— Когато се научих да летя съвършено — продължаваше Ла Горда, — Нагуалът ми обясни, че всяко движение в летенето, което правех в сънуването си, трябва да го повтарям в будно състояние. Ти си имал същата възможност, когато тигърът с извитите кучешки зъби ти е показвал как да дишаш. Но никога не си се превърнал в тигър в своето сънуване, затова не си могъл да направиш опит да го сториш в будно състояние. Аз обаче наистина се научих да летя в сънуването. Премествайки вниманието си към сънуваното си тяло, докато съм будна, можех да летя като хвърчило. Веднъж ти показах как летя, защото исках да видиш, че съм се научила да използвам сънуваното си тяло, но ти недоумяваше какво става.
Ла Горда имаше предвид оня момент, когато ме бе изплашила с неразбираемия акт на действително подскачане във въздуха като хвърчило. Случаят беше толкова краен за мен, че по никакъв логичен начин не можех да си наложа да го разбера. Както обикновено, когато неща от такова естество се изпречваха пред мен, аз ги препращах в една аморфна категория на „възприятия в условията на тежък стрес“. Възразих, че в случаите на тежък стрес възприятието може да бъде страшно деформирано от сетивата. Пояснението ми не обясняваше нищо, но изглежда поддържаше разума ми укротен.