— Веднага щом приемеш истинската си природа, ще се освободиш от гнева си — каза най-безгрижно Ла Горда.
Прииска ми се да й възразя, но видях колко е безполезно. Освен това този пристъп на гняв беше изцедил от мен цялата ми енергия. Разсмях се на факта, че не зная какво бих направил в случай, че е права. Хрумна ми, че ако мога да забравя за жената Нагуал, всичко ще е възможно. Изпитах странното усещане на топлина или дразнене в гърлото си, сякаш бях изял нещо много люто. Усетих пристъп на телесна уплаха, сякаш току-що бях видял някой да се промъква зад гърба ми, и в тоя миг установих нещо, за което само секунда преди това нямах никаква представа. Ла Горда беше права. За мен се беше грижил Силвио Мануел.
— Не го помня като личност, както си спомням жената Нагуал — продължи тя, — но си спомням какво ми казваше Нагуалът за него.
— И какво ти казваше? — попитах.
— Казваше, че докато Силвио Мануел е на тая земя, ще бъде като Елихио. Веднъж изчезнал, без да оставя никаква следа, и отишъл в другия свят. Нямало го с години. И после, един ден се върнал. Нагуалът казваше, че Силвио Мануел не си спомнял къде е бил или какво е правил, но тялото му било променено. Бил се върнал в нашия свят, но в другото си „аз“.
— И какво друго ти казваше, Горда? — попитах пак.
— Не мога да си спомня нищо повече — отвърна тя. — Беше ми като в мъгла.
Знаех, че ако се насилим, веднага ще разберем кой е Силвио Мануел. Казах й го.
— Нагуалът твърдеше, че навсякъде има намерение — внезапно заговори Ла Горда.
— Какво означава това? — попитах.
— Не знам — отговори тя. — Изричам гласно неща, които ми идват наум. Нагуалът казваше също, че намерението прави света.
Знаех, че съм чувал тия думи и преди. Реших, че навярно дон Хуан е казвал и на мен същото, а после съм го забравил.
— Кога ти каза дон Хуан това? — попитах.
— Не си спомням — отвърна тя. — Но ми казваше, че хората и поради това всички други живи създания, са роби на намерението. Ние сме в неговите лапи. Заради него правим всичко, което то поиска. То ни кара да действаме в този свят. То ни кара дори да умираме.
— Казваше още, че когато станем воини обаче, намерението се превръща в наш приятел. За момент то ни оставя на свобода; понякога дори идва при нас, сякаш чака някъде наоколо. Казваше ми, че той самият бил само приятел на намерението — не като Силвио Мануел, който му бил господар.
Вътре в мен се надигаха вълни от скрити спомени, които напираха да излязат. Бяха вече като че ли на повърхността. За момент изпитах дълбоко разочарование, а после нещо в мен се предаде. Успокоих се. Интересът ми да разбера нещо за Силвио Мануел беше изчезнал.
Ла Горда изтълкува промяната в настроението ми като знак, че не сме готови да посрещнем спомените за Силвио Мануел.
— Нагуалът показваше на всички ни какво би могъл да направи с намерението си — заговори рязко тя. — Призовеше ли намерението, можеше да накара някои неща да се появят.
— Казваше ми още — не спираше тя, — че ако искам да летя, трябва да призова намерението си да летя. После ми показа как той самият може да го призове и подскочи във въздуха и се понесе в кръг, като огромно хвърчило. Или можеше да направи така, че в ръката му да се появят разни неща. Казваше, че знае намерението на много неща и може да призове тия неща чрез намерение. Разликата между него и Силвио Мануел била, че Силвио Мануел, като истински майстор на намерението, знаел намерението на всичко.
Казах й, че обяснението й има нужда от повече пояснения. Тя се постара, изглежда, да подреди мислите в главата си.
— Научих намерението на летенето — каза тя, — като повтарях всичките чувства, които изпитвах, докато летях в сънуването. Това беше едното. Нагуалът беше научил през живота си намерението на стотици неща. Но Силвио Мануел бил стигнал до самия източник. Той го каптирал. Не му е било нужно да научава намерението на каквото и да е. Станал едно цяло с него. Проблемът бил в това обаче, че нямал повече никакви желания; защото намерението си нямало свои желания; затова се наложило да разчита на Нагуала за воля. С други думи Силвио Мануел можел да прави всичко, което Нагуалът пожелаел. Нагуалът насочвал намерението на Силвио Мануел. Но тъй като Нагуалът също нямал никакви желания, повечето време не правели нищо.
8
ДЯСНОСТРАННО И ЛЯВОСТРАННО СЪЗНАНИЕ
Разговорът ни за сънуването много ни помагаше — не само защото облекчаваше нашето безизходно положение в сънуването заедно, но защото извеждаше възприятията до едно интелектуално ниво. Разговорите за него ни създаваха занимание; те ни осигуряваха моментни паузи, за да се отпускаме от вълнението си.