Докато са в света, минималният брой под водачеството на Нагуала е шестнайсет: осем жени воини, четирима мъже воини, включително Нагуала, и четирима куриери. В момента на напускането на света, когато с тях е жената Нагуал, броят на групата на Нагуала е седемнайсет. Ако личната му сила позволява да има повече воини, могат да се добавят още, но кратно на четири.
Бях запитал направо дон Хуан по какъв начин правилото е станало известно на хората. Той обясни, че правилото е безкрайно и обхваща всяка страна от поведението на воина. Тълкуването и „натрупването“ на правилото е дело на ясновидците, чиято единствена задача през вековете е била да виждат Орела, да наблюдават безспирното му излъчване. От своите наблюдения ясновидците заключили, че ако сияйната черупка, обгръщаща човешкото, се счупи, много е възможно в Орела да се открие слабото отражение на човека. Неопровержимите повели на Орела могат в такъв случай да бъдат разбрани от ясновидците, правилно изтълкувани от тях и натрупани като едно ръководно цяло.
Дон Хуан обясни, че правилото не е приказка и че да прекосиш към свободата не означава вечен живот, както обикновено се разбира вечността — тоест, да живееш вечно. Това, което постановява правилото, е, че човек може да запази съзнанието, което обикновено се отделя в момента на умирането. Дон Хуан не можеше да обясни какво означава да се запази съзнанието или навярно не можеше да го схване. Неговият покровител му бил казвал, че в момента на прекосяването човек навлиза в „третото внимание“, а тялото се изпълва цялото с познание. Всяка клетка тутакси осъзнава себе си, осъзнава също и тоталността на тялото.
Неговият покровител му казвал също, че този вид съзнание е безполезен за нашите умове, разпределени на сектори. Ето защо проблемът относно борбата на воина не се състои толкова в това той да разбере, че прекосяването, заявено в правилото, означава преминаване в третото внимание, а да се схване, че въобще съществува такова съзнание.
Дон Хуан твърдеше, че в началото за него правилото било нещо строго ограничено в царството на думите. Не можел да си представи как би могло да се приложи в областта на реалния свят и неговите изисквания. Обаче под успешното напътствие на своя покровител и след огромно количество труд, най-накрая той съумял да усвои истинската природа на правилото и да го приеме напълно като комплект от практически насоки, а не като мит. Оттогава нататък нямал проблеми в отношенията си с реалността на третото внимание. Единствената пречка по пътя му произлизала от убедеността му, че правилото е географска карта; той вярвал, че трябва да търси буквален излаз в света, коридор. Кой знае защо, той ненужно се придържал към първото ниво от развитието на воина.
В резултата на това работата на дон Хуан като водач и учител била насочена да помага на учениците и специално на мен да избягваме неговите грешки. Успехът му в работата с нас бил именно в това да ни преведе през трите етапа от развитието на воина, без да се набляга прекомерно на някой от тях. Най-напред той ни беше насочил да приемем правилото като карта; после ни беше насочил да разберем, че можем да постигнем първостепенно съзнание, защото такова нещо съществува; и накрая ни беше насочил към един действителен коридор в оня друг, скрит свят на съзнанието.
За да ни преведе през първия етап, приемането на правилото като карта, дон Хуан беше взел частта, която се отнася до Нагуала и неговата роля, и ни беше показал, че тя съответства на недвусмислени факти. Беше постигнал това, като ни бе позволил да имаме, докато сме в етапа на повишено съзнание, неограничено взаимодействие с членовете на групата му, които бяха живото олицетворение на осемте типа хора, описани в правилото. При взаимодействието ни с тях пред нас се разкриваха и други сложни и всеобхватни страни на правилото, докато най-накрая установихме, че сме хванати в мрежата на нещо, което отначало определихме като понятието мит, но което по същество беше карта.
Дон Хуан ни казваше, че в това отношение неговият случай бил идентичен на нашия. Неговият покровител му помогнал да премине през първия етап, като му разрешил същия тип взаимодействие. За целта го карал да се премества назад и напред от дясностранното към лявостранното съзнание, точно както беше направил дон Хуан с нас. На лявата страна той го запознал с членовете на групата си — осемте жени, тримата мъже воини и четиримата куриери — които задължително най-точно съвпадали с типовете, описани в правилото. Въздействието от това запознанство и общуване с тях било поразително за дон Хуан. То не само го принудило да счита правилото за фактическо напътствие, но го и накарало да признае величината на нашите неизвестни възможности.