Обясняваше ни също, че до момента, когато се събрали всички членове на групата му, той бил вече така посветен в пътя на воина, че приел за абсолютен факта, че без да насилва открито когото и да било, те се оказали съвършени копия на воините от групата на неговия покровител. Сходството на личните им симпатии, антипатии, пристрастия и така нататък не било резултат от подражание; дон Хуан твърдеше, че те принадлежали, както се казвало в правилото, на специфични групи хора с еднакви предимства и недостатъци. Единствените различия между членовете на една група били във височината на гласовете им, в звука на смеха им.
В опита си да ми изясни ефектите, които оказало върху него взаимодействието с воините на покровителя му, дон Хуан се докосна до темата за многозначителната разлика между покровителя му и него самия в тълкуването на правилото, а също и в обучението на другите воини да го приемат като географска карта. Казваше още, че съществуват два вида тълкувания — универсално и индивидуално. Универсалните тълкувания приемат постановките, съставляващи съдържанието на правилото, за абсолютна истина. Такъв пример е фактът, че Орелът не се интересува от действията на човека и въпреки това е осигурил на тоя човек коридор към свободата.
Индивидуалното тълкуване, от друга страна, е текущото заключение, до което стигат ясновидците, използвайки за предпоставка универсалните тълкувания. Пример за това е фактът, че поради липса на заинтересованост от страна на Орела, аз трябва да съм сигурен, че шансовете ми да стигна до свободата се увеличават, навярно за да им се посветя напълно.
Според дон Хуан, той и покровителят му използвали различни методи за подвеждане на чираците си. Дон Хуан казваше, че подходът на покровителя му бил строгостта; той водел с желязна ръка и с убеждението, че при Орела свободните подаяния са изключени, затова никога не правел нищо за никого директно. Вместо това активно помагал на всички сами да си помогнат. Считал, че дарът на Орела, свободата, не е подарък, а шанс да имаш шанс.
Макар, че оценяваше високо способите на своя покровител, дон Хуан не беше съгласен с него. По-късно, когато вече бил сам, видял с очите си, че се губи ценно време. За него било по-експедитивно да се предложи на всички дадена ситуация и те да бъдат принудени да я приемат, вместо да се изчаква готовността им сами да се сблъскат с нея. Такъв беше методът му с мен и останалите ученици.
Моментът, който най-добре ориентирал дон Хуан по отношение на различията във водачеството, бил по време на задължителното му взаимодействие с воините на неговия покровител. Правилото повелявало покровителят да намери за дон Хуан първо жена Нагуал, а после група от четири жени и четирима мъже, за да се сформира екипът на воина. Покровителят му видял, че дон Хуан още няма лична сила, достатъчна да поеме отговорността за жена Нагуал, и затова обърнал последователността и помолил жените от своята група да намерят за дон Хуан най-напред четири жени, а после и четирима мъже.
Дон Хуан признаваше, че бил очарован от идеята за едно такова обръщане. Бил разбрал, че жените са за негова употреба, а според него това означавало сексуална употреба. Падението му обаче било пълно, когато разкрил надеждите си пред своя покровител, а той незабавно свързал дон Хуан с мъжете и жените на собствената си група и го оставил сам да си взаимодейства с тях.
За дон Хуан срещата с тия воини се оказала истинско изпитание, не само защото умишлено му създавали затруднения, а защото предназначението на срещата е да служи като пробив.
Дон Хуан твърдеше, че взаимодействието в лявостранното съзнание не може да стане, освен ако всички участници не са в едно и също състояние. Именно затова той не ни е пускал да навлизаме в лявостранното съзнание, освен за да провеждаме взаимодействия с неговите воини. Това била процедурата, която изпълнявал с него и покровителят му.
Дон Хуан беше направил кратка равносметка относно случилото се на първата му среща с членовете на групата на покровителя му. Идеята му беше аз да използвам опита му като образец за това, което евентуално да очаквам. Казваше, че светът на покровителя му се отличавал с великолепна праволинейност. Членовете на групата му били индиански воини от цяло Мексико. По времето, когато ги срещнал, те живеели в отдалечена планинска област в Южно Мексико.