Предупреди ме за една обичайна грешка — да се надценява лявостранното съзнание, да се заслепяваме от неговата яркост и сила. Казваше, че да се изпадне в лявостранно съзнание не означава човек веднага да се освободи от собствените си волности, а означава само разширена способност за възприятията, по-обхватна лекота на разбирането и научаването и преди всичко — по-голяма възможност да се забравя.
Когато наближи времето да се срещна с воините на дон Хуан, той ми даде оскъдно описание на групата на неговия покровител, отново като насока за моето поведение. Каза, че за страничния наблюдател светът на покровителя му на моменти може да изглежда като съставен от четири домакинства. Първото се състои от южните жени и куриера на Нагуала, второто — от източните жени, учения и мъжа куриер, третото — от северните жени, мъжа на действието и друг мъж куриер; и четвъртото — от западните жени, мъжа зад сцената и третия мъж куриер.
В друго време този свят може да е изглеждал като съставен от групи. Имало е група от четирима напълно различни възрастни мъже — покровителят на дон Хуан и тримата му мъже воини. После група от четирима мъже, много подобни един на друг, и куриери. Група, съставена от две подгрупи явно идентични жени близнаци, които живеят заедно и са южните и източните жени. И две други подгрупи от явни сестри, които са северните и западните жени.
Тези жени не са роднини помежду си — те просто си приличат поради огромното количество лична сила, която имал покровителят на дон Хуан. Дон Хуан описваше южните жени като два мастодонта, страшни на вид, но отличаващи се с приятни маниери и топлота. Източните жени били много красиви, свежи и забавни — истинска наслада за очите и ушите. Северните жени били изключително женствени, суетни, кокетни, загрижени, че остаряват, но също страшно прями и нетърпеливи. Западните жени били на моменти като необуздани, а в други моменти — олицетворение на строгост и целенасоченост. Те най-много тревожели дон Хуан, защото той не можел да се помири с факта, че след като са толкова трезви, любезни и сговорчиви, в даден момент могат да изгубят спокойствието си и да се разбеснеят неузнаваемо.
Мъжете, от друга страна, нямали с какво да бъдат запомнени от дон Хуан. Според него в тях нямало нищо забележително. Били като че ли абсолютно погълнати от шокиращата сила на женската непоколебимост и от вездесъщата личност на покровителя.
Що се отнася до собственото му събуждане, дон Хуан каза, че след като бил хвърлен в света на своя покровител, той установил колко лесно и удобно е за него да прекара останалата част от живота си без задръжки. Разбрал, че греши, като приема своите цели за единствено правилни. Целият си живот бил прекарал като просяк; поради това унищожителната му амбиция била да има материална собственост, да бъде някой, а не кой да е. Бил толкова завладян от желанието си да върви напред и поради отчаянието си, че нямал успех и че нямал време нищо да проучва. С радост подкрепял покровителя си, защото разбирал, че му се предлага възможност да направи нещо за себе си. Ако не друго, то поне можел да се изучи за магьосник. Схващал, че потопяването в света на покровителя му може да окаже върху него въздействие, аналогично на въздействието на Испанското нашествие върху индианската култура. То разрушило всичко, но наложило едно разтърсващо самоизучаване.
Моето отношение към подготовката за срещата с групата воини на дон Хуан не беше, колкото и странно да изглеждаше, страхопочитание или уплаха, а една дребнава интелектуална загриженост относно две неща. Първото беше предположението, че в света има само четири типа мъже и четири типа жени. Проведох спор с дон Хуан, че обхватът от индивидуални различия сред хората е прекалено голям за такава проста схема. Той не се съгласи с мен. Каза, че правилото било категорично и не допуска неопределен брой типове хора.
Второто нещо беше културният контекст на знанията на дон Хуан. Самият той не го знаеше. Разглеждаше го като продукт на някакъв вид пан-индианизъм. Обяснението за неговия произход беше, че навремето, в индианския свят преди испанското нашествие, третирането на второто внимание било нарушено. В продължение на може би хиляди години то се развивало без никакви препятствия до момента, в който загубило своята сила. Хората от онова време, които го практикували, вероятно не са имали нужда от контрол и така, освободено от ограничения, второто внимание вместо да се засили, е отслабнало поради увеличаващата му се сложност. Тогава дошли испанските нашественици и със своята по-висша техника унищожили индианския свят. Според дон Хуан покровителят му бил убеден, че оцелели само шепа от ония воини, останали способни да съберат отново познанията си и да пренасочат своя път. Каквото и да знаеха дон Хуан и покровителят му за второто внимание, това беше една преструктурирана версия, нов вариант с вградени резерви, тъй като е бил изграден при най-тежки условия на робство.