Осемте жени ясновидци от групата на покровителя му търсили упорито определената конфигурация на сияйността и не бяха срещнали никакво затруднение да намерят съответните типове мъже и жени воини за групата на дон Хуан. Неговият покровител обаче не позволил на ясновидците да правят каквото и да е, за да съберат намерените воини. На дон Хуан било отредено да приложи принципите на прикриване и да осигури хората.
Първият появил се воин бил Висенте. Дон Хуан още не бил съвсем вещ в прикриването, за да го привлече сам. По-голямата част от работата трябвало да свършат покровителят му и северният му прикривач. След това дошъл редът на Силвио Мануел, после на Хенаро и накрая на Емилито, куриерът.
Флоринда била първата жена воин. Била последвана от Сойла, после от Делия, а след това и от Кармела. Дон Хуан казваше, че покровителят му неотклонно настоявал да се оправят със света изключително при условията на контролираното безумие. Крайният резултат бил един изумителен екип от практикуващи специалисти, които измисляли и изпълнявали най-заплетените схеми.
Когато всички те придобили висока степен на майсторство в изкуството на прикриването, техният покровител решил, че за него е настъпил моментът да им намери жена Нагуал. Верен на тактиката си да помогне на всеки да си помогне сам, той изчакал довеждането й в техния свят не само докато всички те не станали първокласни прикривачи, но и докато дон Хуан не се научил да вижда. И макар дон Хуан дълбоко да съжалявал за времето, пропиляно в чакане, признаваше, че съвместните им усилия да си я намерят е създало по-здрава спойка помежду им. Тя съживила готовността им да търсят свободата си.
Покровителят му започнал да разгръща своята стратегия как да привлече жената Нагуал, като изневиделица се превърнал в ревностен католик. Накарал дон Хуан, като наследник на неговото познание, да се държи като син и да ходи на църква заедно с него. Почти всеки ден той го влачел със себе си на утринните литургии. Дон Хуан разправяше, че покровителят му, много обаятелен и безкрайно свободен в общуването си с хората, го представил на всички в църквата като свой син, който се занимава с наместване на кости.
Дон Хуан пък, по онова време нецивилизован езичник, направо си умирал от срам, че се е озовал в социална ситуация, където трябва да разговаря и да дава обяснения за себе си. Единственото, което го успокоявало, било, че покровителят му имал някакъв върховен мотив за всичко, което прави. Опитал се да разбере, като го наблюдава, какви биха могли да бъдат мотивите му. Действията на покровителя му били последователни и изглеждали съвсем неприкрити. Като безупречен католик, той се ползвал с доверието на десетки хора, особено с това на енорийския свещеник, който високо го ценял и го считал за свой приятел и довереник. Дон Хуан не можел да се досети каква е целта му. През ума му минала мисълта, че покровителят му най-искрено се е посветил на католическата вяра, или пък е полудял. Не бил разбрал още, че един воин никога не губи контрол, при никакви обстоятелства.
Опасенията на дон Хуан относно ходенето на църква изведнъж изчезнали, когато покровителят му започнал да го запознава с дъщерите на местните хора, на които дни наред го представял. Зарадвал се на това, макар да се чувствал неловко. Помислил си, че покровителят му помага да си развърже малко езика. Защото дон Хуан не бил нито разговорлив, нито обаятелен, а покровителят му твърдял, че един Нагуал трябва задължително да бъде и двете.
Една неделя по време на църковната литургия, след близо година почти ежедневни посещения, дон Хуан установил истинската причина за ходенето им на църква. Бил на колене до някакво момиче на име Олинда, дъщеря на един от познатите на покровителя му. Обърнал се той да размени поглед с нея, както било станало вече обичайно след месеци всекидневни контакти. Очите им се срещнали и внезапно дон Хуан я видял като сияйно същество, а после видял и нейната двойнственост. Олинда била „двойна“ жена. Покровителят му знаел за това от дълго време и бил извървял най-трудния път, за да постави дон Хуан в досег с нея. Дон Хуан си призна пред нас, че за него този момент бил невероятно вълнуващ.
Покровителят му знаел, че дон Хуан е видял. Мисията му да постави заедно двойните същества била изпълнена успешно и безупречно. Той се изправил и очите му обходили всяко кътче на църквата, а после си излязъл, без да се обърне назад. За него тук вече нямало нищо.