Дон Хуан разправяше, че когато покровителят му излязъл по средата на църковната служба, всички глави се обърнали след него. Дон Хуан понечил да го последва, но Олинда смело стиснала ръката му и го задържала Тогава той разбрал, че силата на виждането не е само негова. Нещо преминало през двама им и те се вцепенили. В миг дон Хуан установил, че не само службата е свършила, а че и двамата са извън църквата. Покровителят му се опитвал да успокои майката на Олинда, която била направо разярена и засрамена от тази неочаквана и недопустима тяхна изява на близост.
Дон Хуан се чудел какво да направи. Знаел, че сам трябва да измисли някакъв план. Имал всички възможности, но значимостта на това събитие го карало да губи вяра в способностите си. Отказал се от наученото като прикривач и потънал в интелектуалната дилема дали да се отнесе с Олинда с контролирано безумие или не.
Неговият покровител му казал, че не може да му помогне. Бил задължен само да ги събере заедно — дотук свършвала неговата мисия. Сега се налагало дон Хуан сам да направи необходимите стъпки, за да си я осигури. Дори намекнал пред дон Хуан дали да не помисли да се ожени за нея, ако трябва. Едва след като тя доброволно дойде при него, той би могъл да помогне на дон Хуан в качеството си на Нагуал.
Дон Хуан опитал да я ухажва официално. Не бил добре приет от родителите й, които не можели да се примирят дъщеря им да бъде ухажвана от човек с различен социален произход. Олинда не била индианка; семейството й било от градската буржоазия, развивало дребен бизнес. Бащата имал съвсем други планове за бъдещето на дъщеря си. Заплашил да я изпрати далече, щом дон Хуан бил толкова настойчив в намеренията си да се ожени за нея.
Дон Хуан ни казваше, че двойните същества, особено жените, са необикновено консервативни, дори плахи. Олинда не правела изключение. След първоначалното въодушевление в църквата, тя станала предпазлива, дори уплашена. Собствените й реакции я безпокоели.
Като стратегическа маневра покровителят на дон Хуан го накарал да се оттегли, като се престори, че се примирява с решението на баща си, който уж също не одобрява момичето — така предполагали всички, които били свидетели на инцидента в църквата. Хората разправяли, че публичната им проява толкова не се харесала на баща му, че като ревностен католик той не издържал и оттогава вече не се върнал в църквата.
Покровителят на дон Хуан му обяснил, че един воин никога не попада в обсада. Да бъдеш в обсада, предполага да имаш лични притежания, които могат да бъдат блокирани. Един воин няма на света нищо, освен своята безупречност, а безупречността не може да бъде заплашвана. Особено в битката за собствения си живот, каквато дон Хуан водел, за да си осигури жена Нагуал, един воин трябвало да използва стратегически всички достъпни му средства.
Като чул това, дон Хуан решил да използва всяка частичка от своите познания на прикривач, за да се добере до момичето. За тази цел той наел Силвио Мануел, който да приложи изкуството си на магьосник, което дори на този ранен етап било страхотно, за да похити момичето. Силвио Мануел и Хенаро, който пък бил истински храбрец, се промъкнали в къщата на момичето, преоблечени като стари перачки. Било посред бял ден и всички в къщата били заети с приготовлението на обяда за голяма група роднини и приятели. Неофициалната причина за това празненство било заминаването на Олинда. Силвио Мануел разчитал, че като видят две непознати перачки да идват с вързопи за пране, хората ще си помислят, че те имат нещо общо с празненството в чест на Олинда и няма да ги заподозрят. Предварително дон Хуан бил дал на Силвио Мануел и Хенаро всякакви сведения за обичайната програма на членовете от семейството. Казал им, че обикновено перачките внасяли вързопите с изпраните дрехи в къщата и ги оставяли за гладене в големия килер. Понесли голям вързоп с дрехи, Силвио Мануел и Хенаро влезли направо в стаята, уверени, че Олинда ще бъде там.
Дон Хуан разказваше как Силвио Мануел отишъл при Олинда и използвал хипнотичната си сила да я накара да припадне. Напъхали я в един чувал, завързали го с чаршафите й и си излезли, оставяйки зад гърба си вързопа, който носели. На вратата се сблъскали с баща й. Той дори не ги погледнал.
Покровителят на дон Хуан бил направо вбесен от тази тяхна маневра. Наредил на дон Хуан да върне незабавно момичето в къщата. Задължително било, казал той, двойната жена по своя собствена воля да дойде в къщата на покровителя, евентуално без намерение да се присъедини към тях, а поне защото се интересува от тях.