Почти веднага след като ме намерил, дон Хуан се срещнал с една двойна жена. Не ме свърза с нея по предварително подготвен план, както бил направил с него покровителят му, а измислил една шмекерия, резултатна и изпипана като тия на покровителя му, чрез която сам примамил и осигурил двойната жена. Приел тази тежка задача, защото вярвал, че е дълг на всеки покровител да осигури и двете двойни същества веднага, след като ги намери, а после да ги ангажира като партньори в едно невъобразимо начинание.
Разказа ми как един ден, когато още живеел в Аризона, отишъл в едно министерство да попълни някаква молба-формуляр. Дамата на гишето му препоръчала да занесе документа на чиновничката в съседния отдел и без да поглежда, посочила наляво. Дон Хуан се упътил по посока на протегнатата й ръка и видял до едно бюро да седи двойна жена. Когато й занесъл молбата, установил че тя е само младо момиче. Тя му казала, че няма нищо общо с молбите. Въпреки това, от съчувствие към бедния стар индианец, тя намерила време да му помогне да я придвижи.
Нужни били юридически документи, каквито дон Хуан носел в джоба си, но нарочно се престорил на напълно неграмотен и безпомощен. Направил да изглежда така, че бюрократичната машина за него е абсолютна загадка. Никак не му било трудно да изрази пълното си невежество, обясняваше дон Хуан; трябвало единствено да се обърне към онова, което навремето било неговото нормално състояние на съзнание. Целта му била да удължи взаимоотношенията си с това момиче по възможност повече. Навремето му го бил казал неговият наставник и докато търсел двойни жени, той сам се убедил в правотата му, че такива се срещат извънредно рядко. Наставникът му го предупредил също, че те притежават вътрешни сили, които ги правят силно непостоянни. Затова сега дон Хуан се страхувал, че ако не изиграе майсторски картите си, тя ще си отиде. За да спечели време, въздействал върху състраданието й. Измислил още нещо, за да я забави, като се престорил, че е изгубил юридическите документи. Почти всеки ден й носел някакъв друг документ. Тя го прочитала и със съжаление му казвала, че не този е нужният. Момичето толкова го съжалявало заради окаяното му състояние, че предложило дори да плати на адвокат, който да изработи идентично копие на документите му.
След три месеца истории от тоя род, дон Хуан решил, че е настъпил моментът да представи документите си. Дотогава тя свикнала дотолкова с него, че почти всеки ден нетърпеливо го очаквала. Дон Хуан дошъл за последен път да изрази благодарностите си и да се сбогува. Казал й, че много би искал да й донесе подарък, за да покаже признателността си, но нямал пари дори за храна. Тя останала трогната от щедростта му и го поканила на обяд. Докато се хранели, той разсъдил на глас, че подаръкът не трябва задължително да се купува. Той може да бъде и нещо, което да е само за очите на получателя. Нещо, което да се запомни, а не да се притежава.
Думите му я заинтригували. Дон Хуан й напомнил, че тя е изразила съчувствие към индианците и бедняшкото им състояние. Попитал я дали би искала да види индианците в различна светлина — не като бедняци, а като артисти. Казал й, че познава един старец, последният от поколението танцьори на силата. Уверил я, че ако го помоли, старецът ще потанцува за нея; освен това й обяснил, че едва ли някога през живота си е виждала такова нещо, нито пък би видяла оттук нататък. Такова нещо можели да виждат само индианци.
Идеята страшно я зарадвала. След работа тя го взела и двамата се отправили към възвишенията, където той й казал, че живеят индианците. Дон Хуан я отвел в своя дом. Накарал я да спре колата на доста голямо разстояние, а останалата част от пътя извървели пеша. Преди да стигнат къщата, той спрял и начертал с крак линия в песъчливата, засъхнала пръст. Казал й, че тази линия е граница и я накарал да я прекрачи.
Самата жена Нагуал ми беше казвала, че до този момент била много заинтригувана от възможността да види с очите си истински индианец танцьор, но когато старият индианец изтеглил чертата в пръстта и я нарекъл граница, тя се разколебала. После направо се изплашила, когато той й казал, че тази граница е само за нея и че щом веднъж я прекрачи, няма да има начин да се върне назад.
Индианецът очевидно забелязал как тя се вцепенила и опитал да я успокои. Любезно я потупал по ръката и я уверил, че докато той е наоколо, нищо лошо няма да й се случи. Границата можела да се обясни, казал й той, като форма на символично възнаграждение за танцьора, защото той не искал пари. Ритуалът бил вместо парите и изисквал тя да прекрачи границата по свое желание.