Старият индианец прекрачил развеселен границата и й казал, че за него това си е чисто индианска измишльотина, но че танцьорът, който ги наблюдава от вътрешността на къщата, трябва да бъде прилъган, след като тя иска да го види как танцува.
Жената Нагуал разправяше как изведнъж толкова се уплашила, че не могла въобще да прекрачи линията. Старецът се помъчил да я придума, като й казал, че прекрачването на границата е от полза за цялото тяло. Като я прекрачвал, не само се чувствал по-млад, но и наистина ставал по-млад — такава сила имала тая граница. И за да демонстрира този момент, той я прекрачил обратно и раменете му тутакси се смъкнали, краищата на устните му увиснали, очите му загубили блясъка си. Жената Нагуал не можеше да отрече разликата, до която водело това прекрачване.
Дон Хуан прекрачил линията трети път. Задишал дълбоко, гърдите му се издули, движенията му станали живи и напети. Жената Нагуал казваше как й минало през ума, че той може да й направи някакво сексуално предложение. Колата й била доста далече, за да изтича до нея. Единственото, което имала възможност да направи, било да си каже наум, че е глупаво да се бои от такъв стар индианец.
После старецът призовал още веднъж разума й и чувството й за хумор. С глас на съзаклятник, който сякаш й разкривал тайна с известна неохота, той й съобщил, че само се преструва на млад, за да угоди на танцьора, и че ако тя не му помогне като прекоси линията, всеки момент той ще припадне от стреса поради това, че не ходи приведен. Прекрачвал няколко пъти назад и напред линията, само за да й покаже какво невероятно усилие влага в цялата тази пантомима.
Жената Нагуал казваше, че умоляващите му очи й разкрили болката, през която преминавало старческото му тяло, за да имитира подмладяването. И за да му помогне и да свърши веднъж завинаги с това, тя прекрачила линията; искала вече да се прибира вкъщи.
В мига, в който прекрачила линията, дон Хуан направил изумителен скок и плавно се понесъл над покрива на къщата. Жената Нагуал разправяше, че полетял като огромен бумеранг. Когато се приземил до нея, тя паднала по гръб. Уплахата й надминавала всичко преживяно от нея до този момент, но също толкова силно било и изумлението й, като съгледала това чудо. Не попитала дори как е постигнал този удивителен подвиг. Искало й се само да изтича до колата си и да се прибере вкъщи.
Старецът й помогнал и се извинил, че я е изиграл. Всъщност, казал той, самият той бил танцьорът и именно полетът му над къщата бил неговият танц. Попитал я дали е обърнала внимание на посоката на полета му. Жената Нагуал извила ръка по посока, обратна на часовниковата стрелка. Той я потупал бащински по главата и й казал, че вниманието й е благоприятен знак. После подхвърлил, че може би си е наранила гърба при падането и че той не може да я остави да си иде, без да е сигурен, че е добре. Най-нахално й разкършил раменете и повдигнал брадичката и тила, сякаш я насочвал как да изпъне гръбнака си. След това я плеснал яко между плешките, изкарвайки буквално целия въздух от дробовете й. За момент тя загубила способност да диша и припаднала.
Когато отново дошла в съзнание, била вече вътре в къщата му. От носа й течала кръв, ушите й бръмчели, дишането й било ускорено, не можела да фокусира погледа си. Той й наредил да поеме осем пъти дълбоко дъх. Колкото повече дишала, толкова по-ясно й ставало всичко. В един момент, казваше ми тя, цялата стая се нажежила до бяло; всичко блестяло в келхибарени отблясъци. Тя направо се вцепенила и вече не можела да диша дълбоко. Кехлибарената светлина била тъй гъста, че напомняла мъгла. После мъглата се превърнала в кехлибарени паяжини. Накрая те се разсеяли, но светът останал доста дълго равномерно кехлибарен.
Тогава дон Хуан захванал да й говори. Извел я от къщата и й показал как светът е разделен на две половини. Лявата страна била ясна, а дясната — забулена в кехлибарена мъгла. Казал й колко чудовищно е да се мисли, че светът е разбираем или че ние сме разбираеми. Това, което тя забелязва, казал й той, е загадка, тайна, която човек може да приеме само в смирение и страхопочитание.
А после й разкрил правилото. Умът й бил толкова прояснен, че тя разбрала всичко, което й казал. Правилото й изглеждало правдоподобно и съвсем закономерно.
Обяснил й, че двете страни на едно човешко същество са напълно отделни една от друга и че е нужна огромна самодисциплина и решителност, за да бъде разчупен този печат и да се премине от едната страна в другата. Двойното същество има голямо предимство: обстоятелството, че си двоен, позволява сравнително лесно придвижване между отделенията на дясната страна. Големият недостатък на двойните същества е в това, че, тъй като имат две отделения, те са заседнали, консервативни, страхуват се от всяка промяна.