Дон Хуан й казал, че намерението му било да я накара да се придвижи от крайното дясно отделение към по-бистрата, по-отчетлива ляво-дясна страна, но вместо това, по някакъв необясним обрат, ударът му я изпратил през цялата й двойност, от всекидневната й крайна дясна страна до крайната й лява страна. Четири пъти се опитвал да я върне в нормалното състояние на съзнанието, но без успех. Ударите му й помогнали обаче да включва и изключва по желание възприемането на стената от мъгла. Макар да нямал това предвид, дон Хуан имал право, като казвал, че линията за нея е еднопосочна граница. Щом веднъж я прекрачила, точно както Силвио Мануел, никога не се върнала обратно.
Когато дон Хуан изправи жената Нагуал лице в лице с мен, никой от нас не знаеше за съществуването на другия и все пак моментално усетихме, че сме познати един на друг. От собствен опит дон Хуан знаеше, че утехата, която двойните същества изпитват във взаимната си компания, е неописуема и прекалено краткотрайна. Каза ни; че сме събрани от сили, неразбираеми за нашия разум, и че единственото, което нямаме, е времето. Всяка минута можела да бъде последна, затова трябвало да се изживее с дух.
Щом дон Хуан ни събра, на него и воините му им оставаше единствено да намерят четири жени прикривачи, трима мъже воини и един куриер, за да бъде сформиран нашият екип. За целта дон Хуан намери Лидия, Жозефина, Ла Горда, Роза, Бениньо, Нестор, Паблито и куриера Елихио. Всеки от тях беше копие в недоразвита форма на членовете от групата на дон Хуан.
12
НЕПРАВЕНЕТО НА СИЛВИО МАНУЕЛ
Дон ХУАН И ВОИНИТЕ MV СЕ ЗАЕЛИ да оставят жената Нагуал и мен да приложим правилото в действие — тоест да развием, да разгърнем и да поведем осемте воини към свободата. Всичко изглеждало съвършено и все пак нещо не било наред. Първата група жени воини, които дон Хуан намерил, били сънувачи, а трябвало да бъдат прикривачи. Той не знаеше как да обясни тази аномалия. Можеше само да заключи, че силата била поставила тия жени на пътя му така, че било невъзможно да им откаже. Имаше още една поразителна аномалия, още по-обезпокоителна за дон Хуан и групата му: три от жените и трима от мъжете воини били неспособни да навлязат в състояние на повишено съзнание, въпреки титаничните усилия на дон Хуан. Били съвсем изпаднали, извън фокус, и не можели да разчупят печата, мембраната, която разделяла двете им страни. Дадено им било прозвището пияници, защото се препъвали наоколо без никаква мускулна координация. Куриерът Елихио и Ла Горда били единствените с изключителна степен на съзнание, и по-специално Елихио, който бил на равнището на всеки от хората на дон Хуан.
Трите момичета се скупчили ведно и направили непоклатимо звено. Същото направили и тримата мъже. Групи по трима, след като правилото предписвало четирима, било нещо прокобно, вещаело зло. Числото три е символ на динамиката, промяната, движението и преди всичко на съживяването.
Правилото вече не служело като карта. И все пак нямало начин да е извършена грешка. Дон Хуан и воините му заспорили, че силата не допуска грешки. Умували по този въпрос в своето сънуване и виждане. Чудели се дали не са прибързали и просто не са видели, че трите жени и тримата мъже са негодни.
Дон Хуан ми беше доверил, че пред него стоели два съществени въпроса. Единият бил прагматичният проблем за нашето пътешествие сред тях. Другият бил въпросът за валидността на правилото. Техният покровител ги бил насочил към убедеността, че правилото обхваща всичко, което може да засяга един воин. Той обаче не ги бил подготвил за евентуалността, че правилото може да се окаже неприложимо.
Ла Горда каза, че жените от групата на дон Хуан никога не са имали проблем с мен; били объркани единствено мъжете. За тях било неразбираемо и неприемливо правилото да не действа в моя случай. Жените обаче били уверени, че рано или късно причината за моето появяване сред тях ще се изясни. Бях наблюдавал как жените се предпазват от емоционални вълнения, външно изцяло необвързани с резултата. Те, изглежда, знаеха без ни най-малко съмнение от страна на разума, че моят случай по някакъв начин е включен в правилото. В крайна сметка аз определено им бях помогнал, приемайки ролята си. Блгодарение на жената Нагуал и мен дон Хуан и групата му бяха завършили своя цикъл и бяха почти свободни.