Отговорът им се явил най-накрая с помощта на Силвио Мануел. Неговото виждане разкрило не че трите сестрички и Хенаросите са негодни, а по-скоро, че аз не съм подходящият Нагуал за тях. Бил съм неспособен да ги водя, защото съм имал неподозирана конфигурация, която не съвпадала с образеца, изискван от правилото; една конфигурация, която дон Хуан като ясновидец бе пропуснал. Моето сияйно тяло изглеждало като че притежава четири отделения, докато в действителност те били само три. Имало друго едно правило — за така наречения „триделен Нагуал“. Аз съм принадлежал именно към това друго правило. Силвио Мануел казвал, че съм като птица, излюпена под топлината и грижите на птици от съвършено различен вид. Всички те все още били длъжни да ми помагат, както и аз бях длъжен да правя всичко за тях, но въпреки това не бях един от тях.
Дон Хуан беше поел отговорността за мен, защото той ме бе довел сред тях, но присъствието ми там ги принуждаваше да се напрягат максимално в търсенето на две неща: обяснение за това какво правех между тях, и разрешение на проблема как да постъпят.
Силвио Мануел беше уцелил много бързо начина, по който да ме измести от средата им. Беше се заел със задачата да ръководи този свой план, но тъй като нямаше нито търпението, нито енергията лично да се справи с мен, беше изпратил дон Хуан като свой заместник да го стори. Целта на Силвио Мануел била да ме подготви за момента, когато ще ми се представи куриер, носещ правилото, отнасящо се за триделния Нагуал. Разправяше, че не на него се полага ролята да разкрива тази страна на правилото. Аз трябваше да изчакам, точно както и всички други трябваше да изчакат подходящия момент.
Съществуваше още един сериозен проблем, който внасяше още по-голямо объркване. Беше свързан с Ла Горда и с продължителното й съжителство с мен. Ла Горда бе приета в моя екип като южна жена. Поръчители за това бяха дон Хуан и останалите от неговите ясновидци. Тя беше, изглежда, в същата категория като Сесилия, Делия и двете жени куриери. Сходството помежду им беше безспорно. После Ла Горда изгуби цялото си повърхностно тегло и изтъня до половината от размерите си. Промяната беше тъй радикална и дълбока, че тя направо се превърна в нещо друго.
Беше останала за дълго незабелязана, просто защото всички други воини бяха прекалено заети с моите затруднения да й обръщам някакво внимание. Промяната в нея обаче беше тъй драстична, че те се видяха принудени да се съсредоточат върху нея, и това, което видяха, беше, че тя съвсем не е южна жена. Обемистото й тяло ги беше подвело при предишното им виждане. Чак тогава те си спомниха, че още от първия момент на идването си сред тях Ла Горда не можеше да се разбира истински нито със Сесилия, нито с Делия, нито с другите южни жени. От друга страна, тя беше крайно очарована и спокойна с Нелида и Флоринда, защото фактически през цялото време е била като тях. Това означаваше, че в моя екип има две северни сънувачки, Ла Горда и Роза — крещящо несъответствие с правилото.
Дон Хуан и воините му бяха повече от смутени. Възприемаха всичко, което се случваше, като прокоба, като указание за непредвидим обрат, който нещата поемат. И тъй като не можеха да приемат идеята правилото да е накърнено от човешка грешка, допускаха, че са били накарани да сгрешат вследствие на някаква върховна заповед по причина, трудна за проумяване, но реална.
Замислиха се над въпроса какво да правят по-нататък, но преди някой от тях да стигне до отговора, една истинска южна жена, доня Соледад, се появи в картината с такава сила, че вече им беше невъзможно да й откажат. Тя съответстваше изцяло на правилото. И беше прикривач.
Известно време присъствието й ни разсейваше. Тя сякаш се готвеше да ни изтегли до различно ниво. Предизвикваше буйно раздвижване. Флоринда я пое под крилото си, за да я напътства в изкуството на прикриването. Но колкото и хубаво да беше това, то не бе достатъчно да запълни странната загуба на енергия, която сякаш нарастваше.
И тогава един ден Силвио Мануел заяви, че в своето сънуване бил получил съвършен план. Беше силно въодушевен и се зае да обсъжда подробностите с дон Хуан и другите воини. Жената Нагуал бе включена в обсъжданията, аз — не.
Това ме накара да се усъмня, че не искат аз да разбера какво е открил за мен Силвио Мануел.