Жената Нагуал беше прекосила и ме беше спасила. Елихио не бе имал възможност да помръдне, защото държеше отвора, а Силвио Мануел здраво стискаше четирите жени за косите им, по две във всяка ръка, готов да ги захвърли.
Предположих, че цялата тази случка е продължила не по-малко от четвърт час, но в оня момент въобще не ми беше хрумнало да се безпокоя за хората около моста. Времето, кой знае как, бе спряло. Точно както бе спряло, когато се бяхме върнали на моста по пътя си към Мексико Сити.
Силвио Мануел разправяше, че макар опитът да изглежда като провал, всъщност бил пълен успех. Четирите жени наистина видели отвора и през него — другия свят; а това, което изпитах аз вътре, беше истинско усещане за смърт.
— Няма нищо нито величествено, нито спокойно в смъртта — каза ми той. — Защото истинският ужас започна в момента на умирането. С онази неизчислима сила, която ти почувства вътре, Орелът ще изстиска от теб всяко пламъче от твоето съзнание, което някога си имал.
Силвио Мануел подготви Ла Горда и мен за още един опит. Обясни, че местата на силата са действителни дупки в нещо като балдахин, който не позволява на света да загуби своята форма. Едно място на силата може да се използва едва когато човек събере достатъчно сила във второто внимание. Каза ни също, че ключът за отстояването на присъствието на Орела е потентността на човешкото намерение. Не можеше да обясни обаче какво е намерение. Шегуваше се, че само Нагуалът Хуан Матус може да го обясни, но в момента не бил при нас.
За зла участ следващият ни опит не се състоя, защото бях с напълно изчерпана енергия. Беше бърза и опустошителна загуба на жизненост. Изведнъж се бях оказал толкова слаб, че припаднах в къщата на Силвио Мануел. Попитах Ла Горда дали знае какво се беше случило след това; самият аз нямах никаква представа. Ла Горда каза, че Силвио Мануел разправил на всичките как Орелът ме отделил от тяхната група и как накрая съм бил готов те да ме подготвят за изпълнението на предначертанията на моята съдба. Планът му бил да ме заведе в света между успоредните линии, докато съм в безсъзнание, и да остави оня свят да изсмуче от тялото ми цялата останала безполезна енергия. Идеята му издържаше преценката на всичките му другари, защото според правилото човек можеше да навлезе там само осъзнато. Да влезеш в безсъзнание води до смърт, тъй като в състоянието на безсъзнание силата на живота се изчерпва поради физическия натиск на оня свят.
Ла Горда добави, че не я взели с мен. Но Нагуалът Хуан Матус й разказал, че щом съм бил изпразнен от жизнената си енергия, т.е. практически мъртъв, всички те един след друг вдъхнали нова енергия в тялото ми. Всеки, който има сила за живот в оня свят, може да я дава на другите, като им я вдъхва. Чрез дъха тя се разнася по всички места, където има точки за съхранение. Пръв ми вдъхнал сила Силвио Мануел, а после жената Нагуал. Останалата част от мен била възобновена от всички членове от групата на Нагуала Хуан Матус.
След като ми вдъхнали от своята енергия, жената Нагуал ме извела от мъглата и ме отнесла в дома на Силвио Мануел. Оставила ме на земята с глава на югоизток. Ла Горда казваше, че съм имал вид на умрял. Тя, Хенаросите и сестричките също били там. Жената Нагуал им обяснила, че съм болен, но че един ден ще се съвзема и ще им помогна да намерят свободата си, защото самият аз нямало да се освободя преди да сторя това. После Силвио Мануел ми дал от своя дъх и ме възвърнал към живот. Именно затова тя и сестричките си спомняли, че той е моят господар. Отнесъл ме до леглото и ме оставил да спя, сякаш нищо не се е случило. След като съм се събудил, аз съм излязъл и вече не съм се върнал. А после тя забравила, защото никой не я тласнал отново в лявата страна. Отишла да живее в града, където по-късно я намерих заедно с останалите. Нагуалът Хуан Матус и Хенаро сформирали две различни домакинства. Хенаро се заел с мъжете; Нагуалът Хуан Матус се погрижил за жените.
Заспал съм с чувството за депресия, отмалял. Когато се събудих, бях се овладял отлично, кипях от живот, бях изпълнен с необикновена и непозната за мен енергия. Доброто ми състояние беше помрачено единствено от думите на дон Хуан, че трябва да се разделя с Ла Горда и сам да се помъча да усъвършенствам вниманието си, докато не настъпи денят, в който да се върна и да й помогна. Каза ми също да не се терзая, нито да се обезсърчавам, защото евентуално носителят на правилото ще ми се представи, за да ми разкрие истинската ми задача.