След това задълго не видях дон Хуан. Когато се върнах, той продължи да настоява да се измествам от дясностранното към лявостранното си съзнание с две цели: първата, за да мога да продължава връзката с неговите воини и жената Нагуал, и второ, за да може той да ме постави под директното наблюдение на Сулейка, с която имах солидно взаимодействие през останалите години от връзката ми с дон Хуан.
Той ми казваше, че причината да ме предостави на Сулейка била, защото според майсторския план на Силвио Мануел за мен трябвало да има два вида напътствия — едно за дясната страна и едно за лявата. Напътствието за дясната страна се отнасяло до състоянието на нормалното съзнание и било свързано с отвеждането ми към рационалното убеждение, че в човешките същества е скрито друг вид съзнание. Дон Хуан отговаряше именно за това напътствие. Напътствието за лявата страна било възложено на Сулейка; то засягало състоянието на повишено съзнание и било свързано изключително с работата по второто внимание. Затова всеки път, когато ходех в Мексико, прекарвах половината от времето си със Сулейка, а другата половина — с дон Хуан.
13
ТЪНКОСТИТЕ НА СЪНУВАНЕТО
Дон ХУАН СЕ ЗАЕ СЪС ЗАДАЧАТА да ме въведе във второто внимание, като ми каза, че вече имам голям опит с навлизането в него. Силвио Мануел ме бил завел до самия вход. Имало един недостатък — не ми била дадена достатъчна обосновка. Преди да се осмелят да пристъпят в неизвестното, мъжете воини трябвало да получат сериозни основания за това. Жените воини не били подложени на такова нещо и го правят без никакви колебания, при условие че имат абсолютно доверие в човека, който ги води, независимо кой е той.
Казваше ми още, че трябва да започна с изучаването на тънкостите на сънуването. А после ме остави под наблюдението на Сулейка. Препоръча ми да бъда безупречен и да упражнявам добросъвестно всичко, което съм научил, а преди всичко да бъда безкрайно внимателен и целенасочен в действията си, за да не изтощавам излишно силата на своя живот. Казваше още, че предпоставката за навлизането в която и да е от трите фази на вниманието, е притежаването на житейска сила, защото без нея воините не могат да имат посока и цел. Обясняваше ми, че след като умрем, съзнанието ни също преминава в третото внимание; но само за миг, като пречистващо действие, точно преди Орелът да го погълне.
Ла Горда спомена, че Нагуалът Хуан Матус накарал всички свои ученици да се научат на сънуване. Според нея тази задача била възложена на всички тогава, когато беше възложена и на мен. Тях също ги обучавали отделно за лявата и дясната страна. Каза още, че Нагуалът и Хенаро отначало давали напътствията за състоянието на нормалното съзнание. Щом преценели, че учениците са готови, Нагуалът ги премествал в състояние на повишено съзнание и го оставял със съответните им противоположности. Висенте обучавал Нестор, Силвио Мануел обучавал Бениньо, Хенаро обучавал Паблито. Лидия била обучавана от Хермелинда, а Роза — от Нелида. Ла Горда добави, че тя и Жозефина били оставени на грижите на Сулейка, за да изучат заедно по-фините точки на сънуването, така че някой ден да могат да ми се притекат на помощ. Освен това Ла Горда си направи собствени изводи, че мъжете били заведени и при Флоринда, за да бъдат обучени в прикриване. Доказателство за това била драстичната промяна в поведението им. Преди да си спомни каквото и да било, тя знаела със сигурност, че била обучена в принципите на прикриването, но много повърхностно; не била накарана да се упражнява, докато на мъжете им били дадени практически познания и задачи. Доказвала го промяната в поведението им. Станали безгрижни и весели. Радвали се на живота си, докато тя и другите жени, поради своето сънуване, ставали все по-мрачни и навъсени.
Ла Горда предполагаше, че мъжете били неспособни да си спомнят за напътствията, когато ги бях помолил да ми разкрият познанията си за прикриването, защото го практикували без да знаят какво правят. Тяхната опитност обаче проличавала в общуването им с хората. Били ненадминати артисти, щом се налагало да склонят хората да правят това, което те искат. Чрез своя опит в прикриването, мъжете изучили дори контролираното безумие. Държали се така примерно, като че ли Соледад е майка на Паблито. За всеки външен човек изглеждало, че те са майка и син, настроени един срещу друг, докато в действителност двамата само се правели на такива. Всички им вярвали. Понякога Паблито правел такива изпълнения, че дори сам си вярвал.