Преди Джеръми да успее да възрази, Дорис стана и тръгна към кухнята. Когато тя се скри от погледа му, входната врата на ресторанта се отвори със скърцане и той видя Джъркин да влиза.
— Джеръми, момчето ми! — възкликна кметът и го тупна по гърба. — Не очаквах да те сваря тук. Мислех, че вземаш проби от водата, за да разбулиш поредната местна загадка.
Сомовете.
— Съжалявам, че ви разочаровах, кмете. Как сте?
— Добре, добре. Но затрупан с работа. Градските дела край нямат. Почти не спя напоследък, но не се тревожи за мен. Стигат ми по час-два сън, откакто ме удари ток преди дванайсет години. Уредът против влага даде накъсо. Водата и електричеството не се съвместяват.
— Чух за това — отвърна Джеръми. — Хей, слушай! Радвам се, че те виждам. Лекси ме помоли да поговоря с теб за сватбата.
Джъркин повдигна вежди.
— Решили сте да приемете предложението ми да се ожените тържествено пред целия град и да поканим губернатора?
— Не. Лекси иска да проведем церемонията при фара на нос Хатерас. Не успявам обаче да се свържа с управлението на парка, за да получа разрешение. Ще ни помогнеш ли?
Кметът се позамисли, после подсвирна тихо.
— Трудна работа — поклати глава. — Държавните власти са костелив орех. Много костелив. Все едно ходиш по минно поле. Някой трябва да ти посочва пътя.
— Затова ми е необходима помощта ти.
— С радост ще ти помогна, но съм много зает с Фестивала на чаплите. Провежда се през лятото и е най-тържественото събитие в града, по-тържествено дори от Деня на историческите паметници. Организираме карнавални шествия за децата, паради, състезания. Търговците разпъват сергии по главната улица. Както и да е… Почетният гост на парада трябваше да е Мирна Джаксън от Савана, но ми се обади, че съпругът й се разболял и няма да успее да участва. Чувал ли си за Мирна Джаксън?
Джеръми напрегна памет.
— Не мисля…
— Известната фотографка Мирна Джаксън?
— Съжалявам — отвърна Джеръми.
— Знаменита жена е — продължи кметът, сякаш не го е чул. — Сигурно най-известната фотографка от Юга. Забележителен творец! Като малка прекара в Бун Крийк едно лято и разчитахме да дойде. Но съпругът й се разболял от рак. Ужасно нещо и всички ще се молим за него, но ни поставя в много трудно положение. Ще ни отнеме време да намерим нов почетен гост. Чакат ме безкрайни разговори по телефона да убеждавам избраниците. Трябва да са известни хора. Жалко, че нямам връзки в света на знаменитостите. Не познавам никого… Освен теб, разбира се.
Джеръми се втренчи в кмета.
— Каниш ме за почетен гост?
— Не, разбира се. Ти вече си гражданин на Бун Крийк. Някой друг… Някой, чието име хората са чували. — Той поклати глава. — Въпреки ненадминатата красота на града ни и чудесните му обитатели не е лесно да доведеш звезда от метрополис в Бун Крийк. Честно казано, тази задача е истинско бреме. Прибави всичко останало около организацията, разправиите с щатската бюрокрация и…
Той замълча, сякаш притиснат под товара на предстоящото. Джеръми разбираше накъде бие кметът. Джъркин караше хората да правят, каквото поиска, внушавайки им, че сами са дали идеята. Беше очевидно, че очаква Джеръми да се нагърби с проблема за почетния гост в замяна на помощта, която ще му окаже за разрешителното. Единственият въпрос беше дали Джеръми ще реши да се включи в играта. Честно казано, нямаше никакво желание, но Лекси настояваше да определят час по-скоро датата за сватбата…
Джеръми въздъхна.
— Бих могъл да помогна. Какво точно искаш?
Джъркин се почеса по брадичката, сякаш съдбата на света зависи от дилемата му.
— Вариантите са много, предполагам. Но трябва да е известно име. Някой, който ще накара града да ахка и да охка и ще привлече тълпи от хора.
— Ще се опитам да намеря някого. Ако ни помогнеш с разрешителното.
— Чудесна идея! Питам се как не ми хрумна. Дай ми минутка да обмисля предложението. — Джъркин забарабани с пръсти по масата. — Добре! Възможно е да се получи. Ако доведеш подходящ човек, имам предвид. Кого например?
— Интервюирал съм мнозина. Учени, професори, Нобелови лауреати…
Кметът клатеше глава.
— Лекари, химици, математици, изследователи, астронавти…
Джъркин го погледна втренчено.