— Астронавти ли каза?
Джеръми кимна.
— Момчетата, които летят със совалките. Преди две години написах статия за НАСА и се сприятелих с неколцина. Ще им се обадя, ако искаш…
— Споразумяхме се! — Джъркин щракна с пръсти. — Вече си представям плакатите: „Фестивалът на чаплата: Космосът застава пред прага ви“. Ще използваме темата навсякъде. Не просто надяждане с пайове, ами надяждане с лунни пайове… Ще пуснем хвърчила като ракети или сателити…
— Пак ли тормозиш Джеръми с нелепата история за сомовете, Том? — прекъсна го Дорис, която дотича от кухнята, стиснала дневника си под мишница.
— Не — отвърна Джъркин. — Той предложи да намери почетен гост за летния парад. Обеща ни истински астронавт! Как ти се струва Космосът като основна тема за фестивала?
— Гениална идея! — възкликна Дорис.
Кметът изпъчи гърди.
— Да, права си. Харесва ми ентусиазмът ти… А ти, Джеръми, коя седмица си избрал за сватбата? През лятото ще е по-трудно заради туристите…
— Май?
— Началото или краят?
— Няма значение. Стига датата да е сигурна. Но колкото по-рано, толкова по-добре.
— Бързаш, а? Е, смятай въпроса за уреден. А аз ще чакам вести за астронавта, щом се свържеш с него.
Джъркин се обърна светкавично и излезе от ресторанта. Дорис се подсмихна и седна срещу Джеръми.
— Хвана те на въдицата, а?
— Не, разбрах какво цели, но Лекси се тревожеше за датата на сватбата.
— Но иначе сте готови?
— Горе-долу. Има известни разногласия — тя иска малка и задушевна церемония, аз й обяснявам, че ако дойде семейството ми, тукашните хотели няма да поберат всички. Искам да дойде Нейт, агентът ми; тя казва, че ако поканим един приятел, трябва да поканим всичките. Такива неща. Но ще се справим. Семейството ми ще прояви разбиране каквото и да решим. Вече обясних на братята ми. Не са на седмото небе, но ще се примирят.
Дорис отвори уста да каже нещо, но Рейчъл влетя през входната врата с подпухнали и зачервени очи. Видя Дорис и Джеръми, подсмръкна и след кратко колебание се запъти към кухнята. Джеръми забеляза колко угрижено я наблюдава Дорис.
— Сигурно има нужда да поговори с някого — предположи той.
— Да отида ли при нея?
— Да. Друг път ще обсъдим сватбата.
— Добре. Благодаря. — Дорис му подаде дневника. — Вземи го. От него ще излезе страхотна история. Няма да намериш никакви трикове, защото всичко е истина.
Джеръми взе дневника и й кимна, двоумейки се дали да го използва.
Десет минути по-късно той вървеше към бунгалото си в „Грийнлийв“, наслаждавайки се на следобедното слънце. Видя офиса на Джед, поколеба се, но свърна натам. Надникна вътре, но Джед го нямаше. Сигурно беше в бунгалото в далечния край на комплекса, където препарираше животните. Джеръми се поколеба отново, но си каза, че няма да е зле да поразчупи леда. А и Лекси се кълнеше, че Джед не е ням.
Тръгна по утъпканата пътека към бунгалото. Миризмата на смърт и разложение го удари в носа дълго преди да влезе вътре.
В средата на стаята имаше дълга дървена маса, покрита с петна. Вероятно от кръв, помисли си Джеръми. По нея се валяха ножове и други инструменти — отвертки, шила, клещи и скалпели. Върху рафтовете покрай стените и в ъглите бяха подредени произведенията на изкуството на Джед. Имаше всякакви създания: от костури до опосуми и сърни. Всички екземпляри се отличаваха с типичния за Джед почерк да ги представя така, сякаш се готвят за нападение. Вляво имаше плот, където очевидно се вършеше основната работа. Той също беше оплескан с петна и Джеръми усети, че му се повдига.
Джед, надянал касапска престилка, обработваше глиган. Погледна към Джеръми и замръзна.
— Здрасти, Джед, как си?
Джед не отговори.
— Рекох да намина и да те видя как работиш. Занаятът ти е удивителен.
Зачака Джед да проговори. Но той го гледаше, сякаш е бръмбар, размазал се върху предното стъкло на колата.
Джеръми не се отказа. Опита се да забрави колко огромен и космат е Джед, че държи нож и не изглежда в блестящо настроение. Продължи:
— Всички са озъбени, оголили нокти, готови за скок. Как успяваш да им придадеш такъв вид? За пръв път виждам такова нещо. В Природонаучния музей в Ню Йорк повечето животни изглеждат дружелюбни. Твоите са като побеснели.
Джед се намръщи. Джеръми усети, че монологът му няма да го изведе на добър край.