— Чакай — възкликна Джеръми, уплашен, че на някого е възможно да му хрумне да нарече дете Гъртруд. — Шегуваш се, нали?
— Ще я наричаме Гърти. Или Труди.
Джеръми стана.
— В никакъв случай — отсече. — Склонен съм да се примиря с много неща, но бебето ни няма да се казва Гъртруд. Точка! Като баща имам думата и отказвам да нарека дъщеря си Гъртруд. Попита ме за име на жена, с която не съм излизал.
— Добре — съгласи се Лекси и остави дрешката. — Бездруго се шегувах. Името не ми харесва. — Застана до него и го прегърна. — Знаеш ли? Искам да ти се реванширам за висенето в магазина. Какво ще кажеш за романтична вечеря вкъщи? Със свещи и вино… така де, вино за теб. А след вечеря ще измислим нещо интересно.
Осъзна, че само Лекси е способна да внесе ведрост в ден като този.
— Аз отговарям за интересната част.
— Очаквам с нетърпение да чуя предложението ти.
— Ами ако се наложи да ти покажа?
— Още по-добре — усмихна се тя, но когато се надигна на пръсти да го целуне, телефонът й иззвъня.
Тя се отдръпна сепнато, затършува из чантата си да го извади и отговори на третото позвъняване.
— Ало?
Не каза нищо повече, но Джеръми усети, че се е случило нещо лошо.
Платиха бързо покупките, натовариха колата и след час седяха в „Хърбс“. Дорис говореше толкова бързо, че Джеръми едва я разбираше.
— Започни отначало — вдигна ръце той.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Не мога да си го обясня — каза. — Знам, че Рейчъл е неуравновесена, но никога не е правила така. Днес трябваше да е на работа. А никой не знае къде е отишла.
— Родни? — попита Джеръми.
— По-разтревожен е и от мен. Цел ден я търси. Родителите й също. Не е характерно за нея да изчезне, без да съобщи на никого къде отива. Ами ако й се е случило нещо?
Дорис едва се сдържаше да не се разплаче. Рейчъл работеше в ресторанта от дванайсет години, а с Лекси бяха приятелки от деца; Джеръми знаеше, че тя я смята за част от семейството.
— Сигурен съм, че няма нищо страшно. Решила е да си отдъхне извън града.
— Без да съобщи на никого? Без да ми се обади, че няма да дойде на работа? Без да каже на Родни?
— Какво точно ти обясни Родни? Скарали ли са се?
Дорис поклати глава.
— Нищо не ми каза. Дойде сутринта и попита дали Рейчъл е тук. Отговорих му, че още я няма, и седна да я чака. Рейчъл не се появи и той реши да провери в дома й. Върна се след малко да пита дали е пристигнала, защото я нямало вкъщи.
— Ядосан ли беше? — попита Лекси, включвайки се със закъснение в разговора.
— Не — отговори Дорис и взе платнената салфетка. — Беше разтревожен, но не и ядосан.
Лекси кимна, но замълча. Джеръми се размърда неспокойно.
— И не се е отбивала другаде? При родителите си?
Дорис мачкаше салфетката с пръсти, сякаш изстисква пране.
— Родни не ми каза, но знаеш какъв е. Сигурно я е търсил навсякъде.
— И колата й също я няма? — попита Джеръми.
Дорис кимна.
— Затова съм притеснена. Ами ако й се е случило нещо? Ако някой я е отвел?
— Искаш да кажеш, че някой я е похитил?
— Какво друго? Дори да поиска да замине, къде ще отиде? Тук е отраснала, семейството й е тук. Никога не съм я чувала да говори за някого от Рали или Норфък. Нито откъдето и да било. Не е от хората, които ще отпътуват, без да кажат на никого.
Джеръми замълча. Погледна към Лекси, която привидно ги слушаше, но изглеждаше отнесена, сякаш мисли за друго.
— Как вървят нещата между нея и Родни? — попита той. — Спомена, че са се счепкали наскоро.
— Това пък какво общо има? — учуди се Дорис. — Родни е по-притеснен и от мен. Той няма пръст в тази работа.
— Не казвам, че има. Опитвам се да разбера защо е заминала.
Дорис го изгледа втренчено.
— Знам какво си мислиш, Джеръми. Лесно е да обвиниш Родни, че е казал или направил нещо, което е отблъснало Рейчъл. Но не е така. Той няма нищо общо с това. Случилото се е свързано с Рейчъл. Или с някого другиго. Не замесвай Родни. Нещо се е случило с Рейчъл. Или просто е решила да замине. Това е.
Гласът й не допускаше възражения.
— Просто се опитвам да разбера какво е станало — повтори Джеръми.
Тонът на Дорис поомекна.
— Знам — каза тя. — И знам, че сигурно няма причина да се тревожа, но… но нещо не е наред. Рейчъл просто не би постъпила така.