— Родни издаде ли заповед за издирване? — попита Джеръми.
— Нямам представа — отвърна Дорис. — Знам само, че продължава да я търси. Обеща да ме осведомява, но имам лошо предчувствие. Това не биваше да се случва. Усещам, че ще последва нещо лошо. — Тя замълча. — Мисля, че е свързано с вас двамата.
Джеръми долови, че я водят не толкова чувствата, колкото инстинктите й. Макар охотно да се наричаше ясновидка и да твърдеше, че умее да предсказва пола на бебетата, Дорис не претендираше за прозрения по други въпроси. Сега обаче явно не се съмняваше в правотата си. Изчезването на Рейчъл някак си щеше да повлияе на всички.
— Не разбирам какво се опитваш да ни кажеш — рече й.
Дорис въздъхна и стана. Захвърли смачканата салфетка върху масата.
— И аз не разбирам — отрони и се обърна към прозореца. — Нищо не разбирам. Рейчъл я няма и знам, че трябва да се тревожа за нея. Безпокоя се, разбира се, но усещам и друго… Не мога да го обясня, но знам, че това не биваше да се случва и…
— Ще последва нещо лошо — довърши Лекси.
Дорис и Джеръми се обърнаха към нея. Гласът й звучеше убедено като гласа на Дорис; тонът й сякаш подсказваше, че разбира кристално ясно това, което баба й не съумява да изрази с думи. Джеръми пак се почувства като аутсайдер.
Дорис замълча; не беше необходимо да говори. Каквато и честота да споделяха, каквато и информация да протичаше безмълвно помежду им, Джеръми нямаше достъп до нея. Изведнъж почувства, че и двете биха могли да бъдат по-изчерпателни, ако пожелаят, но незнайно защо са решили да го държат в неведение. Както Лекси го държеше в неведение за онзи следобед на пейката с Родни.
Като по даден знак, Лекси се пресегна и положи длан върху ръката му.
— Ще остана за малко при Дорис.
Той отдръпна ръка. Дорис не продума.
Джеръми кимна и стана, отново обзет от чувството, че е пришълец. Опита се да се убеди, че Лекси иска да остане, за да успокои Дорис, и се насили да се усмихне.
— Да… добра идея.
— Сигурен съм, че Рейчъл е добре — избумтя гласът на Алвин в слушалката на мобилния телефон. — Голямо момиче е, знае какво прави.
След като си тръгна от „Хърбс“, Джеръми остави бебешките покупки в дома на Лекси. Размисли дали да не я почака там, но реши да се върне в „Грийнлийв“. Не за да пише, а за да поговори с Алвин. Започваха да го глождят съмнения дали наистина познава Лекси. Стори му се, че тя е по-загрижена за Родни, отколкото за приятелката си, и пак се запита какво ли означава внезапното заминаване на Рейчъл.
— Знам, но е странно, нали? Искам да кажа… ти я познаваш. Изглежда ли ти като човек, който ще тръгне ей така, без да съобщи на никого?
— Кой знае — отвърна Алвин. — Но вероятно е свързано с Родни.
— Защо смяташ така?
— Нали излиза с него? Може би са се скарали. Възможно е Рейчъл да подозира, че той все още е влюбен в Лекси. Навярно е решила да замине за няколко дни, за да си събере мислите. Както Лекси отпътува за крайбрежието.
Джеръми си спомни внезапното отпътуване на Лекси и се запита да не би това да е нещо, характерно за жените от Юга.
— Възможно е — съгласи се. — Но Родни не е казал нищо на Дорис.
— Така твърди тя. Не знаеш със сигурност. Нищо чудно Лекси и баба й да обсъждат точно това в момента. Нали са поискали да останат насаме? Ами ако Дорис се безпокои както за Рейчъл, така и за Родни?
Джеръми не отговори, замислен дали приятелят му е прав.
Алвин добави:
— Но най-вероятно не е нищо особено. Всичко ще е наред, сигурен съм.
— Да — отвърна Джеръми. — Вероятно си прав.
Чу как Алвин си поема дъх.
— Какво става всъщност? — попита го.
— Моля?
— Изглеждаш ми все по-потиснат.
Джеръми изстреля стандартния си отговор:
— Просто съм зает. Тук е истинска суматоха.
— Да, все това повтаряш. Ремонтът те съсипва, ще се жениш, чакаш бебе… Но и преди си преживявал трудности, а сега животът ти не е толкова напрегнат както след развода с Мария. Тогава обаче не беше изгубил чувството си за хумор.
— И сега не съм го изгубил. Ако не виждах смешната страна на нещата, щях да се свия на топка и да бръщолевя несвързано от сутрин до вечер.
— Пишеш ли?
— Не.
— Идеи?
— Не.
— Защо не започнеш да работиш гол? Джед ще ти пази дрехите, докато пишеш.