— Обичам я! — прекъсна го раздразнено Джеръми. — Защо говориш така?
— Защото не искам да допуснеш грешка! Тревожа се за теб. Не можеш да пишеш, разорен си, очевидно не се доверяваш на Лекси, а и тя не ти се доверява достатъчно, щом не ти е казала, че е била бременна и преди. А сега сте се скарали за не знам си кой път…
Джеръми примигна.
— Какво каза?
— Казах, че не искам да сгрешиш.
— След това! — извика Джеръми.
— Какво след това?
— Каза, че Лекси е била бременна и преди.
Алвин поклати глава.
— Имах предвид…
— Откъде знаеш?
— Не знам… Сигурно ти си ми споменал…
— Не съм — възрази Джеръми. — Разбрах тази сутрин. И не съм ти казвал. Откъде знаеш тогава?
В този момент, вперил очи в приятеля си, той осъзна, че парченцата от мозайката внезапно се подреждат — непроследимите имейли, флиртът му с Рейчъл и поканата да му гостува, фактът, че Алвин я бе споменал в един от разговорите им, което означаваше, че не я е забравил, необяснимото изчезване на Рейчъл и думите на Алвин, че ще се чуят по-късно, защото сега има „гости“.
Джеръми затаи дъх, прозрял всичко от началото до края — прекалено невероятно, но твърде очевидно… Рейчъл беше приятелка на Лекси от години, имаше достъп до дневника на Дорис, знаеше какво съдържа и навярно знаеше, че Дорис го е дала на Джеръми. Рейчъл, която ревнуваше Родни от Лекси… И Алвин, неговият приятел, който продължаваше да се среща с бившата му съпруга и да споделя с нея.
— Рейчъл е била тук, нали? — попита задавено Джеръми. — Била е при теб в Ню Йорк, нали?
— Не.
— Ти си изпратил имейлите — продължи Джеръми, разярен и смаян от предателството на Алвин. — Излъга ме.
Хората наоколо се заобръщаха към тях; Джеръми не ги виждаше. Алвин отстъпи неволно назад.
— Ще ти обясня…
— Защо го направи? Мислех, че си ми приятел.
— Приятел съм ти.
Джеръми не го чу.
— Знаеше колко ми е трудно!
Поклати глава, опитвайки се да осъзнае целия смисъл на случващото се. Алвин протегна ръка към него.
— Добре де, Рейчъл беше тук. И аз изпратих имейлите — призна. — Не знаех, че е решила да дойде. Просто се обади, че пристига. Изненадах се не по-малко от теб. Честна дума! Колкото до имейлите, изпратих ги, защото съм загрижен за теб. Откакто замина, не си на себе си. Не исках да допуснеш грешка.
Джеръми не продума. Алвин стисна ръката му и продължи:
— Не казвам да не се жениш за нея. Тя изглежда чудесно момиче. Но ти прибързваш и не се вслушваш в разума. Възможно е да е най-прекрасната жена на света, надявам се да е, но трябва да знаеш в какво се впускаш.
Джеръми издиша бавно, неспособен да погледне Алвин в очите.
— Мария ти каза, нали? — попита. — Каква е причината да се разведем?
— Да — призна Алвин, явно облекчен, че приятелят му започва да се вразумява. — Да… Каза ми, че няма начин Лекси да е забременяла. Мария беше по-подозрителна и от мен. Замислих се и реших да изпратя имейлите. — Той въздъхна. — Сигурно сгреших. Не предполагах, че ще ги вземеш толкова на сериозно. Усетих, че си разтревожен, когато ми се обади, и осъзнах, че и ти се съмняваш как е забременяла. — Алвин млъкна, за да му позволи да обмисли чутото. — После дойде Рейчъл, изпихме по няколко чаши и тя започна да ми разказва как Родни все още таи чувства към Лекси. Спомних си как Лекси беше скрила, че е прекарала вечерта с него. Рейчъл говореше ли, говореше. Научавах все повече за миналото на Лекси. За онзи мъж, с когото излизала, и как забременяла. Това потвърждаваше мнението ми, че знаеш много малко за нея.
— Накъде биеш?
Алвин си пое дъх, подбирайки внимателно думите.
— Казвам, че да се ожениш, е сериозно решение и трябва да знаеш в какво се впускаш.
— Мислиш, че бебето е от Родни? — попита Джеръми.
— Не знам — отвърна Алвин, — но това не е главното…
— Нима? — повиши тон Джеръми. — Кое е главното? Искаш да изоставя бременната си годеница и да се върна в Ню Йорк, за да обикалям баровете с теб?
Алвин вдигна ръце.
— Нищо подобно!
— Звучи точно така! — изкрещя Джеръми. Хората наоколо пак се обърнаха, но той пак не ги забеляза. — Знаеш ли какво! — продължи. — Не ми пука какво мислиш! Бебето е мое! Ще се оженя за Лекси! И ще живея в Бун Крийк, защото искам да живея там!