Температурата в спалнята също създаваше затруднения. Той се чувстваше добре, когато климатикът работи с пълна пара, а вентилаторът на тавана се върти главоломно, но на Лекси вечно й беше студено. Когато навън беше трийсет и пет градуса, въздухът лепнеше от влага, а стените и прозорците се сгорещяваха, Джеръми нагласяше термостата на двайсет и пет градуса и си лягаше потен, само по бельо и без завивка. След малко Лекси излизаше от банята, включваше термостата на двайсет и осем градуса, завиваше се с две одеяла и трепереше, сякаш са в арктическа тундра.
— Защо е толкова студено? — питаше, сгушена под завивките.
— Защото аз се потя — отговаряше той.
— Как така се потиш? Тук е като в хладилник.
Поне бяха на една вълна, когато правеха любов. През седмиците след сватбата Лекси беше ненаситна, което — поне според Джеръми — отговаряше напълно на определението за меден месец. Думата „не“ не съществуваше в речника й и той си го обясняваше с факта, че вече официално са семейство и че е неустоим. Всичко й доставяше удоволствие и това дотолкова го опияняваше, че по цели дни мечтаеше за нея. Представяше си меките контури на тялото й и ласките й; спомняше си с трепет сладкия й дъх или копринения досег на косата й, когато прокарва пръсти през нея. Върнеше ли се от работа Лекси, едва се стърпяваше да я целуне нежно, а докато вечеряха, се взираше в устните й, предвкусвайки момента, когато ще удари неговият час. Никога не го отблъскваше. Дори да беше плувнал в пот от косенето в двора, влезеха ли в спалнята, нямаха търпение да се разсъблекат.
После, изневиделица, всичко се промени. Все едно от изгрев до залез-слънце Лекси се превърна в друга, охладняла жена. Помнеше ясно деня, защото за пръв път му отказа — 17 юни. Цяла вечер си повтаряше, че не е болка за умиране, и се питаше дали не е объркал нещо. На другия, а и през следващите осем дни се случи същото. Той я прегръщаше страстно, тя казваше, че е изморена или че не е в настроение, и Джеръми лягаше до нея намусен, чудейки се как се е превърнал в съквартирант, от когото се изисква да я приспива с гушкане в стаята, сгорещена като пещ.
— Днес май си се събудил вкиснат — отбеляза Лекси на сутринта след първия отказ.
— Не спах добре.
— Кошмари ли сънува? — осведоми се загрижено тя.
Въпреки разчорлената коса и дългата пижама изглеждаше странно съблазнителна и Джеръми не знаеше дали да се ядосва, или да се срамува от себе си, че зърне ли я, мисли само за секс. Разбираше, че това са подмолните течения на навика; режимът им през предишните седмици го изпълваше със задоволство, но тя явно не споделяше мнението му. Първият му брак обаче го бе научил никога да не се оплаква от честотата на секса. В това отношение мъжете и жените бяха различни. Жените понякога искаха; мъжете винаги изпитваха необходимост. Голяма разлика! От нея в най-благоприятния случай произтича разумен компромис, който не задоволява напълно нито една от страните, но е приемлив и за двете. Знаеше обаче, че ще прозвучи като каприз, ако се оплаче от краткотрайността на медения месец. Ако пожелае той да продължи по-дълго. Петдесет години, да речем.
— Не съм сигурен — отвърна най-сетне.
Объркването му през последните една-две седмици се задълбочаваше от факта, че през деня Лекси изглеждаше същата както винаги. Четяха вестника, споделяха наблюденията си; сутрин, докато се подготвяше за работа, тя го канеше да я придружи в банята, за да не прекъсват разговора си.
Джеръми се стараеше да не преувеличава проблема.
Ала всяка нощ лягаше в леглото и се подготвяше за поредното „не“, убеждавайки се, че то не го безпокои. След като, разбира се, тайничко връщаше термостата на двайсет и пет градуса. С течение на времето обаче се чувстваше все по-унил и по-объркан. Една нощ гледаха телевизия, после изключиха лампите и той прегърна Лекси. След малко се претърколи в другия край на леглото да се поохлади. Тя улови ръката му.
— Лека нощ — каза нежно, а палецът й погали бавно дланта му.
Той не отговори, но на другата сутрин Лекси му се стори смутена, когато тръгна към банята. Последва я; измиха си зъбите и чак тогава тя го погледна.
— Какво ти стана снощи? — попита го.
— В какъв смисъл?
— Бях в настроение, а ти заспа.
— Откъде да знам, че си била в настроение?
— Улових те за ръката, нали?
Джеръми примигна. Що за знак?
— Съжалявам — извини се, — не разбрах.