— Няма.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм — потвърди Джеръми. — Ще бъде чудесно момиче. Няма как да е другояче с такава майка.
— Мислиш, че е лесно, но не е. Щом пораснат, децата вземат самостоятелни решения. Невъзможно е да ги възпреш.
— Въпрос на възпитание…
— Да, но понякога усилията на родителите удрят на камък. Записваш я на уроци по пиано, на тренировки по футбол, водиш я на църква всяка неделя, изпращаш я на училище по етикеция, обсипваш я с обич. Но порасне ли… е, тогава си безпомощен. Със или без нас децата порастват и стават такива, каквито им е писано да бъдат.
Джеръми я прегърна замислено.
— Наистина ли се тревожиш?
— Не. Но мисля. А ти?
— Честно казано, не. Децата стават такива, каквито трябва. Родителите са длъжни само да ги направляват в правилната посока.
— Но ако се окаже недостатъчно? Не се ли безпокоиш?
— Не. Тя ще бъде добро дете.
— Защо си толкова сигурен?
— Просто съм сигурен — вдигна рамене Джеръми. — Познавам те, вярвам в теб и знам, че ще бъдеш фантастична майка. Не забравяй, че съм писал статии за природата и възпитанието. И двете са важни, но в повечето случаи средата определя поведението, а не гените.
— Но…
— Ще вложим усилия. И съм сигурен, че тя ще е добро дете.
Лекси обмисли думите му.
— Наистина ли си писал статии по тази тема?
— Да. А преди да ги напиша, проведох обстойно проучване. Знам какво говоря.
Тя се усмихна.
— Много си проницателен — отбеляза.
— Ммм…
— Не говоря за заключенията ти. Все ми е едно дали са верни или не, но точно това исках да чуя.
— Това е сърцето на бебето, ето тук — посочи лекарят на другия ден, втренчен в мъглявия образ върху екрана. — А това са белите дробове и гръбначният стълб.
Джеръми се протегна и улови ръката на Лекси, която лежеше върху болничната кушетка. Намираха се в гинекологичната клиника във Вашингтон. Честно казано, тя не беше любимото място на Джеръми. Вярно, очакваше с нетърпение да види пак бебето — неясните снимки от първата ехография още стояха върху хладилника — но Лекси, вдигнала крака за преглед… е, не държеше да става свидетел на тази процедура.
Стройният и елегантен доктор Андрю Сомърс, разбира се, се стараеше да създаде впечатление, че не прави нещо повече от премерване на пулс, да речем, и Лекси явно се включваше охотно в играта. По време на прегледа двамата с лекаря обсъждаха необичайните горещини, горските пожари в Уайоминг, мечтата му да се отбие в Бун Крийк и да похапне в „Хърбс“, защото всичките му пациенти препоръчвали разпалено ресторанта. От време на време доктор Сомърс вмъкваше по-типични въпроси в разговора — за контракциите на Бракстън-Хикс например, дали й се вие свят, дали й прилошава. Лекси отговаряше спокойно, сякаш са седнали да вечерят.
На Джеръми, настанен до главата й, сцената му изглеждаше сюрреалистична. Да, Сомърс беше лекар и сигурно преглеждаше по десет пациентки дневно, но все пак, опиташе ли се да го заговори, той се стараеше да го гледа право в очите и да не вижда какво прави с жена му. Лекси навярно беше свикнала, но подобни гледки го изпълваха с благодарност, че е мъж.
Докторът излезе и Джеръми и Лекси останаха сами в очакване на специалистката по ехография. Тя влезе и помоли Лекси да си вдигне блузата. Изстиска гел върху заобления й корем и Лекси си пое рязко дъх.
— Съжалявам. Трябваше да ви предупредя, че е студено. Но да видим как е бебето…
Жената задвижи сензора, като натискаше ту по-силно, ту по-леко и им обясняваше какво вижда.
— Сигурна ли сте, че е момиче? — попита Джеръми.
Миналия път го увериха, че бебето е момиче. Той не различи добре образа на екрана, но му стана неудобно да си признае.
— Сигурна съм — отвърна жената и премести сензора. Спря и посочи екрана. — Ето ви добър изглед. Вижте сам.
Джеръми присви очи.
— Не виждам нищо.
— Това са хълбоците — поясни жената. — А това краката. Все едно седи върху камерата.
— Нищо не виждам — повтори Джеръми.
— Именно! Така разбираме, че е момиче.
Лекси се засмя и Джеръми се наведе към нея.
— Кажи „здрасти“ на Мисти — прошепна й.
— Шшт! Наслаждавам се на момента! — стисна ръката му тя.
— Сега ще премерим това-онова, за да се уверим, че бебето се развива както трябва — обясни жената.