— Още не сме тръгнали! — обясни Лекси в телефонната слушалка. — Той още се подготвя!
Джеръми разбра, че тя говори с Дорис. И не е особено доволна.
Започна да се облича. Нахлузваше си ризата през главата, когато Лекси остави слушалката. Изви гръб и изтърпя мълчаливо последната контракция. Той изчака болката да стихне, помогна й да се изправи и я поведе към колата, най-сетне успял да се овладее донякъде.
— Не забравяй чантата — напомни му тя.
— Ще се върна да я взема.
Седнаха в колата и в същия момент започна нова контракция. Той включи трескаво двигателя.
— Чантата! — извика Лекси с разкривено лице.
Джеръми удари спирачките и се втурна обратно в къщата. Наистина не беше готов за това.
Шосетата бяха пусти и черни под тъмното небе. Джеръми натискаше газта. Заради възможните усложнения бяха решили бебето да се роди в Грийнвил и той остави съобщение на телефонния секретар на доктора, че пътуват натам.
След поредната контракция Лекси се облегна назад с побледняло лице. Той натисна още по-силно газта. В огледалото за обратно виждане съзря сивкавата светлина на изгрева. Лекси беше странно притихнала. Както и той всъщност. И двамата не бяха продумали, откакто се качиха в колата.
— Добре ли си?
— Да — отговори тя с глас, който издаваше, че изобщо не е добре. — Но карай по-бързо.
Сърцето му заби като чук в гърдите. Спокойно, каза си, запази самообладание. Гумите на колата изсвистяха на поредния завой.
— Не толкова бързо — предупреди го тя. — Не искам да умра, преди да стигна до болницата.
Той намали скоростта, но при следващата контракция пак я увеличи. Контракциите се появяваха през около осем минути. Не знаеше какво означава това — че имат достатъчно време или че нямат. Наистина трябваше да прочете книгите. Но станалото — станало.
В Грийнвил улиците бяха по-оживени. Нямаше много автомобили, но все пак се налагаше да спира на светофарите. На втория се обърна към Лекси.
— Добре ли си?
— Престани да ме питаш — скастри го тя. — Ще ти кажа, ако не съм.
— Почти стигнахме.
— Знам.
Джеръми се втренчи в светофара, питайки се защо, за бога, не светва зеленото. Не беше ли ясно, че случаят е спешен? Погледна съпругата си и едва се сдържа да не я попита пак дали е добре.
Спря пред входа на спешното отделение, влезе в чакалнята и обяви с блуждаещ поглед и на висок глас, че жена му ражда. Един санитар с инвалидна количка се запъти към колата им. Джеръми помогна на Лекси да слезе от колата и да седне в количката. Грабна чантата и всички тръгнаха към входа на болницата. Въпреки ранния час трима души чакаха пред рецепцията.
Мислеше, че ще ги настанят веднага в родилното отделение, но санитарят докара количката пред гишето и застанаха на опашката. Медицинските сестри не бързаха; отпиваха от чашите си с кафе и бърбореха. Джеръми едва сдържаше нетърпението си, особено докато хората пред него попълваха надлежно формулярите. Не приличаха на страдалци на крачка от смъртта; единият дори се опитваше да флиртува с персонала. Най-сетне — най-сетне! — дойде неговият ред. Преди да изрече и дума, сестрата, очевидно безразлична към участта на съпругата му, му подаде формуляр.
— Попълнете първите три страници, подпишете четвъртата и ми покажете здравната си карта.
— Необходимо ли е? Искам да кажа… жена ми ражда! Не трябва ли първо да я настаните в отделението?
Медицинската сестра погледна към Лекси.
— През колко време са контракциите?
— През около осем минути.
— Кога започнаха?
— Не знам. Преди около три часа…
Медицинската сестра кимна и погледна към Джеръми.
— Попълнете първите три страници и подпишете четвъртата. И не забравяйте здравната карта.
Джеръми взе формулярите и тръгна бързо и ядосано към масата със столовете. Документи? В такъв момент? При спешен случай? Светът бездруго се дави в море от документи. Ще мине и без тази купчина. Понечи да остави листовете, да се върне пред гишето и спокойно да обясни ситуацията. Медицинската сестра очевидно не разбираше.
— Ехо! — сепна го гласът на Лекси, която още стоеше в количката пред гишето в отсрещния край на залата. — Тук ли ще ме оставиш?
Джеръми усети как очите на всички се впиват в него. Една-две жени се намръщиха.
— Съжалявам… — промърмори и хукна към Лекси.