Мейсън влезе във вагон-ресторанта. Сали Елбертън седеше сама на маса за двама.
— Желаете ла място, сър? — попита келнерът. — Все още има време да ви сервирам.
— Благодаря. Ще седна тук — отвърна Мейсън и седна спокойно срещу младата жена.
Тя задържа погледа си още няколко секунди върху чинията си. Поднасяйки чашата с кафе към устата си, уж случайно хвърли поглед към Мейсън и отново се загледа в чинията си. Внезапно, държейки все още чашата в ръка, тя погледна адвоката изплашено.
— Добро утро — каза Мейсън.
— О, вие във влака ли бяхте? Не знаех. Вие… на юг ли бяхте?
— Преди малко се качих — отговори той.
— Така ли — усмихна се тя. — А пък аз по-рано — бях на гости на една приятелка.
Келнерът се наведе услужливо над рамото на Мейсън.
— Ако обичате да поръчате веднага, сър…
— Само чаша кафе — каза Мейсън.
Отвори табакерата си, взе цигара, запали я и се облегна, като постави ръка на масата.
— Срещнахте ли го? — попита той.
— Кого?
— Вашия познат.
За момент тя го погледна, като че ли не можеше да реши, дали да отговори сърдито или шеговито, след това се засмя и каза:
— Случайно моят познат не беше той, а тя.
— Случайно не се ли казваше Милтър? — попита Мейсън. Този път тя реши да го постави на мястото му.
— Не знам какво ви кара да мислите така или кой ви дава право да се месите в частните ми работи.
— Само ви подготвих — каза Мейсън. — В известна степен направих генерална репетиция с вас.
— Репетиция? За какво?
— За въпросите, които ще дойдат по-късно.
— Мога да ви уверя — каза тя студено, — че ако някой има и най-малкото право да ми поставя въпроси, ще мога да отговарям и без вашата помощ, мистър Мейсън.
Мейсън се отдръпна малко назад, за да може келнерът да постави чашата кафе. Подаде му един долар и каза:
— Остатъкът е за вас.
След като келнерът се отдалечи, Мейсън попита така, като че ли въпросът не беше с особено значение:
— Милтър беше ли жив, когато вие дойдохте?
Нищо не трепна в младата жена, лицето й беше като покрито с маска, студено, презрително.
— Изобщо не знам за какво говорите — отговори тя.
Мейсън сложи захар и сметана в кафето, разбърка го, започна да го пие с бавни глътки, пушейки с удоволствие цигарата си. Блондинката запази студената си физиономия на млада дама, която се чувства отегчена.
Мейсън изпи кафето, премести стола назад и стана. В очите на блондинката се изписа изненада.
— Това… това всичко ли е? — попита тя.
Без да иска, тя изговори тези думи, въпреки решението си да мълчи.
Мейсън й се усмихна.
— Вие отговорихте на въпроса ми още в началото — каза той.
— Как така?
— Чрез учудения израз на лицето ви, последвалия го невинен поглед и заученото спокойствие при отговора ви. Тренирала сте това през цялата нощ. Защото сте знаела, че някой ще дойде при вас за да ви постави тези въпроси.
Със спокойна крачка Мейсън напусна вагон-ресторанта, оставяйки младата жена да стои безмълвно и да гледа след него, докато изчезне от погледа й.
Той намери Марвин Адамс в последния вагон. Младият човек го погледна така, като че ли не вярваше на очите си и веднага скочи от мястото си.
— Мистър Мейсън! — извика той. — Не знаех, че ще пътувате със същия влак.
— До преди малко аз също не знаех — отвърна Мейсън. — Седнете, Марвин, искам набързо да поговоря с вас.
Мейсън се настани удобно върху седалката и преметна крак върху крак. След това каза:
— Снощи вие взехте със себе си една патица от двора на Уитерспоон.
Марвин се засмя с грейнало лице.
— Една прелестна малка патица. Нахраних я с мухи и тя се държа много добре.
— И какво стана с нея?
— Не знам. Изчезна.
— Как стана това? — попита Мейсън.
— Взех я с колата в града.
— В собствената си кола?
— Не, бях взел колата от един приятел. Студентите от колежа с удоволствие карат такива коли. Виждала е много по-добри дни, но все още върви добре.
— С нея бяхте дошъл при Уитерспоон, нали?
Адамс се засмя.
— Да, пристигнах с нея и я паркирах точно пред къщата — каза той. — Забелязал съм, че мистър Уитерспоон винаги се дразни, когато колата стои пред къщата му. Два или три пъти, когато исках да пътувам до имението, той ми каза, че трябва само да телефонирам и той ще изпрати една от колите си с шофьора, за да ме вземе.