— Разбира се, младият човек не знае нищо за това? — попита Мейсън.
— Не.
— И дъщеря ви също?
— И тя. — Уитерспоон замълча за момент, въртейки в ръце чашата с коняк. След малко каза решително:
— Не искам в никакъв случай в моето семейство да има син на убиец. И съм убеден, че Лоиз ще ме разбере, след като й обясня.
— И каква трябва да бъде моята роля? — попита Мейсън.
— Притежавам копие от протокола на целия процес. Така както аз разбирам съдържанието, в процеса е била доказана вината на Хорас Лег Адамс. Но искам да бъда справедлив и да дам възможност на Марвин да се усъмни в присъдата. Ето защо, мистър Мейсън, моля ви да прегледате протокола от заседанията, и да ми съобщите вашето мнение. Ако вие също решите, че бащата на Марвин е бил виновен, тогава ще разкажа всичко на дъщеря си, ще й съобщя и вашето становище и ще й забраня да се среща и разговаря с Марвин Адамс. Това ще бъде тежък удар за нея, но тя ще ме послуша. И вие ще разберете защо, като прочетете протокола.
— А ако мнението ми бъде, че той е бил невинен?
— Тогава ще трябва да докажете това, да предизвикате преразглеждане на процеса и да се застъпите за публично оповестяване на съдебната грешка — каза жлъчно Уитерспоон. — Само така няма да бъде опетнено моето семейство. Но не желая в никакъв случай да приема в семейството си сина на един справедливо осъден убиец.
— Убийство, извършено преди осемнадесет години — каза Мейсън. — Вие искате доста от мен.
Уитерспоон го погледна спокойно и каза:
— Мисля да ви заплатя добър хонорар.
Дела Стрийт се намеси:
— Мистър Уитерспоон, дори да предположим, че този човек е бил виновен, вярвате ли, че заради това дъщеря ви ще промени чувствата си?
Уитерспоон отвърна намръщен:
— Ако бащата е извършил убийство, синът може да е наследил някои негови наклонности. Аз вече забелязах някои неща, които сочат за това. Младежът също има качества на убиец, мистър Мейсън.
— По-нататък — каза Мейсън.
— Ако тези наклонности съществуват и дъщеря ми не иска да бъде разумна — продължи Уитерспоон — тогава ще поставя Марвин в ситуация, в която ще проличат тези наследени черти в характера му. И то по такъв драстичен начин ще направя това, че Лоиз ще прозре нещата.
— Бихте ли ми обяснил как?
— Разберете ме правилно, Мейсън — каза Уитерспоон. — Аз искам да направя всичко, за да запазя щастието на дъщеря си. Буквално всичко.
— Разбирам ви, но как си представяте това в подробности?
— Ще доведа младежа до положение, в което той ще вижда убийството като единствен изход от него. И тогава ще видим как ще действа той.
— За двама души това би могло да бъде твърде горчиво, именно за дъщеря ви и за личността, която сте предвидил като евентуална жертва.
— Бъдете спокоен — каза Уитерспоон. — Всичко ще бъде много умело направено. Няма да бъде убит никой, само Марвин ще мисли, че е извършил убийство. И тогава моята дъщеря ще го види в истинска светлина.
— Играете си с динамит — поклати глава Мейсън.
— За да се раздвижат канари е необходим динамит, мистър Мейсън.
За момент те замълчаха, след това Мейсън каза:
— Ще прегледам протокола от стария процес. За да задоволя любопитството си, заради нищо друго, мистър Уитерспоон.
Уитерспоон даде знак на келнера.
— Донесете ми сметката — каза той.
3
Първите лъчи на слънцето блестяха над пущинака и заливаха планинските склонове на запад със златни искри, които светеха чак до високите върхове. Небето придобиваше характерната за южнокалифорнийската пустинна област тъмносиня окраска.
Дела Стрийт, в кафяви панталони, каквито носят тираничните жители, каубойски ботуши за езда и яркозелена блуза, спря пред стаята на Пери Мейсън и почука на вратата.
— Станахте ли? — попита тя.
Чу се шум от местене на стол и бързи стъпки. Вратата се отвори.
— О, Небеса! — извика тя. — Вие изобщо не сте лягал!
Мейсън потърка челото си с ръка и посочи на масата куп изписани на машина листа.
— Това проклето убийство ме плени — каза той. — Влезте.
Дела Стрийт погледна часовника си и каза:
— Сега забравете вашето убийство и облечете бързо костюма за езда. Поръчах коне.
Мейсън се поколеба:
— В тези актове намерих нещо, което аз…