Давещата се патица

— Къде мога да ви потърся, ако ми потрябват някакви сведения? — попита Мейсън.

Адамс написа върху една картичка телефонен номер и я подаде на Мейсън.

— Добре, благодаря. Ако е необходимо, ще ви се обадя — каза Мейсън. — Сега трябва да се погрижа за багажа си, не ме чакайте.

Той проследи как Марвин Адамс забърза към изхода на гарата. Едва бе изминал двадесет-тридесет крачки, когато един мъж, който стоеше съвсем незабелязан до стената и наблюдаваше преминаващите хора, му прегради пътя.

— Адамс ли се наричате? — попита той.

Непознатият разтвори палтото си така, че да се види полицейската значка.

— В полицията искат да ви зададат няколко въпроса — каза той. — Няма да продължи дълго.

Мейсън мина покрай двамата, без да даде вид, че познава Адамс, който гледаше втренчено с уплашени очи полицейския служител.

— Искате да кажете… аз трябва… искат да ми зададат въпроси?

Мейсън не чу какво му отговори полицаят.

13

Дела Стрийт чакаше пред гарата в колата на шефа си. Мейсън седна зад кормилото.

— Наред ли е всичко? — попита тя.

— Да.

— Говорихте ли с жената във влака?

— Хм.

— Измъкнахте ли нещо от нея?

— Повече отколкото искаше да даде, но не толкова колкото аз исках да получа.

— Марвин Адамс също ля беше във влака?

— Да.

— Огледах се да разбера, дали наоколо се навъртат служители от криминалната полиция — каза Дела Стрийт.

Мейсън умело изведе колата от мястото за паркиране и я погледна бегло с весел поглед.

— И открихте ли някого?

— Не.

— Защо смятате, че можете да го направите?

— Да ги разпозная?

— Да.

— Те не са ли… е, някак си типични?

— Само в романите — каза Мейсън. — Истинските първокласни криминалисти са твърде интелигентни за да изглеждат като криминалисти.

— Имаше ли някой там?

— Да.

— И арестува ли блондинката на Алгоуд?

— Не — каза Мейсън, — арестува Марвин Адамс.

Тя го погледна така, като че ли виждаше лицето му за първи път.

— Арестува Адамс?

— Точно така.

— И вие не…?

— Не съм ли направил нещо? — допълни я веднага Мейсън, докато тя търсеше думите.

— Не останахте ли, за да му помогнете да се измъкне?

— Как трябваше да го направя?

— Като го посъветвате да не дава никакви показания.

Мейсън поклати глава.

— Мислех, че това е една от причините, поради която искахте да настигнете влака — каза мис Стрийт.

— Така и беше.

— Хайде, говорете поне веднъж малко по-подробно, скъпернико! — сряза го тя любезно. — Бъдете човек.

Мейсън каза:

— Така както стоят нещата, за него ще е най-добре да разкаже всичко по свой начин. Разбира се по такъв начин, че да не засяга определени неща и аз се погрижих за това.

— И кои са тези неща?

Мейсън извади писмото от джоба си и й го подаде. Тя го прочете, докато той управляваше колата през оживеното утринно движение.

— И какво значи това?

— Бих могъл да се обзаложа на деветстотин деветдесет и девет долара към един, че този Гридлей П.Лей е измислена фигура. Телефонният номер сигурно е на някой голям магазин или на фабрика, където работят стотици хора.

— Тогава това трябва да значи…

— Че убийството е било планирано — каза Мейсън. — Всичко планирано до секундата. Убиецът преднамерено е инсценирал всичко така, че подозрението да падне върху Марвин Адамс.

— И какво заключение трябва да се направи?

— Изводите са няколко. Между другото, че търсенето на убиеца ще се ограничи в тесен кръг.

— Как така?

— Първо — започна да обяснява Мейсън, — заради съвсем особена причина Марвин Адамс е взет на мушката. И то, защото личността, която иска да хвърли подозрението върху него, знае нещо, което дори самият Марвин не знае.

— Имате предвид нещо от неговото минало?

— Съвсем правилно. Въпросната личност трябва да е била добре информирана и да е знаела, че Милтър се е занимавал с това нещо.

— От писмото може ли да се направи още някакво заключение? — попита Дела Стрийт.

— Да. Че убиецът е знаел също и за експеримента с давещата се патица.

— И?

— Върху това си блъскам още главата — каза Мейсън. — Той е трябвало да знае, че патицата, която е била оставена в жилището на Милтър, ще бъде идентифицирана. Но как е можел да знае това?

— Значи той е трябвало да знае, че Уитерспоон е искал да пътува за грала, за Ел Темпло.

— Но самият Уитерспоон изглежда е узнал това, едва след като е седнал в колата… Той предприе пътуването съвсем импулсивно. Освен ако…