— Освен ако?
Мейсън сви устни.
— Освен ако всичко е било планирано от единствения, конто е знаел, че патицата би могла да бъде идентифицирана и че това непременно ще се случи.
— Искате да кажете, че…
— Джон Л. Уитерспоон е бил този човек — довърши мисълта й Мейсън.
— Но, шефе, това е абсурдно!
Мейсън каза:
— Може би не е толкова абсурдно. Той може да е направил плана си така, че Адамс да попадне в клопката. Защото той е искал Адамс да повярва, че е извършил убийство.
— Но не истинско?!
— Може би не.
— Тогава нещо трябва да е попречило на изпълнението на плана.
— Съвсем правилно.
— И какво ще му се случи, ако той е направил грешка?
— Тогава той е вътре — каза Мейсън. — Може да му се удаде да докаже, че не е било преднамерено убийство, а смърт, причинена от непреднамерен удар. Но ще му бъде трудно да убеди съдебните заседатели в това.
Гласът на Дела Стрийт трепереше от гняв.
— И защо не предприемете нещо? Защо не го кажете направо на Уитерспоон?
— Защото има закон срещу клеветата. Значи няма да казваме нищо, докато не го докажем.
— И кога ще стане това?
— Не знам — отговори Мейсън. — Може би няма да кажем нищо и ще предоставим на прокурора в Ел Темпло да направи съответните разяснения.
Изминаха в мълчание последната част от пътя към кантората. Мейсън паркира колата срещу сградата. Пресякоха улицата и Мейсън попита веднага служителя при асансьора:
— Пол Дрейк в бюрото си ли е?
— Да, пристигна преди половин час.
Качиха се горе. Мейсън пъхна глава в преддверието на канцеларията на Дрейк и помоли момичето:
— Моля, кажете на Пол, че съм в бюрото си. Нека дойде колкото може по-бързо при мен.
След това двамата с Дела се отправиха към кантората.
Дела тъкмо беше започнала да отваря пощата, когато отвън се чуха познатите стъпки на Дрейк и веднага след това специфичното за него почукване на вратата.
Мейсън му каза да влезе.
Дрейк се настани в голямото кожено кресло, извъртя тялото си настрани и преметна крак върху облегалката.
— Е, Пери, с това ти извади истинската карта — каза той.
— С какво?
— С инструкцията, че когато човек е доста остарял, става небрежен и тогава на бял свят излизат някои неща.
— Какво успя да разбереш?
— Мис X се нарича Корина Хейсън.
— Къде се намира сега?
— Ако знаех това! Но сме по следите й и е почти сигурно, че ще я намерим.
— Следата гореща ли е?
— Не. Студена е като жабешки корем, Пери. Не мога да открия никой, който да я е виждал след процеса. А това е доста време.
Мейсън кимна.
— Прокурорът е успял да я задържи далеч от процеса, като се е споразумял със защитника да я наричат пред съда „мис X“. При тези обстоятелства тя е била сигурна, че ще успее да избегне светлината на прожекторите и да стои тихо, докато премине бурята.
— Там където е имало толкова много дим, не може да не е имало поне малък огън.
— И това трябва да значи?
— Трябва да значи, че Лейтуел навярно малко е пофлиртувал с нея. Впрочем мога да доведа двама свидетели, които да дадат показания за това. Лейтуел е познавал жената.
— Интимно? — попита Мейсън.
— Не знам. Но знам, че няколко пъти са го виждали заедно с нея. Естествено обвинителят тогава е изходил от теорията, че Адамс е знаел и затова е споменал за нея.
— На колко години е била?
— Около двадесет и пет.
— Значи сега трябва да е на петдесет.
— Правилно.
— Красива ли е била?
— Моите хора ми съобщиха по телефона, че на снимките от преди двадесет години изглежда доста добре, но не е била красавица. Според описанието около очите кожата на лицето й била отпусната. Най-очебийното била фигурата й. Преди двадесет години е била прекрасна. Работила като касиерка в магазин за шоколадови изделия, където продавали също така сладолед, леки закуски и други подобни неща.
— И по какъв начин е изчезнала тогава тази Хейсън?
— Живяла е при леля си, родителите й вече били починали. На леля си казала, че може да получи добра служба в Калифорния и че има приятел, който постоянно настоява да се оженят. Бил много ревнив, затова искала да избяга тайно, без да оставя бъдещия си адрес. По-късно щяла да се обади на леля си… обичайните дрънканици.
Мейсън каза, мръщейки челото си:
— Не съм много сигурен в това. Кога се е измъкнала, Пол?
Дрейк погледна в бележника си.
— Приблизително по време на убийството.
— Разглеждай това като обикновено безследно изчезване, Пол. Провери съответно болничните регистратури, данните за неидентифицирани трупове и така нататък.
— В околността на Уинтербург?