— Не, Лос Анжелос, Сан Франциско и околностите отначало. И по-специално внимание обърни на Рино.
— Не ми е съвсем ясно — каза Дрейк, повдигайки вежди.
— Да проследим нещата логически — каза Мейсън. — Най-жалкото е, че се оставяме да ни хипнотизират фактите и след това започваме да ги интерпретираме неправилно под тежестта на уликите. В този случай изглежда уликите говорят твърде много против Хорас Адамс. По време на процеса неговият адвокат се е изплашил и сметнал, че довереникът му е виновен. Каквото и да се случи, Пол, един адвокат никога не трябва да счита довереника си за виновен.
— Защо? — попита Дрейк. — Толкова ли е деликатна съвестта на адвоката?
— Тук не става дума за съвестта на адвоката — каза Мейсън, — а по-скоро за това да бъде справедлив към довереника си. Който веднъж е убеден във вината на довереника си, той представя уликите в неправилна светлина и ги претегля с грешни теглилки. Виждаш какво е станало в този случай с мистериозната мис X, Сега в моите постъпки аз изхождам от становището, че Хорас Адамс е бил невинен. Ако това е вярно, тогава неговите показания за мис X могат да бъдат съвсем верни. Значи е било много възможно мис X да е отпътувала за Рино, за да се срещне там с Лейтуел.
Дрейк каза:
— Аз не мога да си представя нещата така, Пери. Адамс може да е бил невинен, но щом е забелязал, че се оплита в мрежа от утежняващи улики, той се е опитал да се измъкне чрез неверни показания. Ако това младо момиче е отпътувало за Рино, то е щяло да научи от вестниците за убийството на Лейтуел и…
— И какво? — попита Мейсън, когато Дрейк се запъна.
— Навярно би избягала надалеч — каза Дрейк след кратко размишление.
Мейсън се засмя.
— Пол, сега се нуждаем от изходна точка и нямаме достатъчно време да се измъчваме с една изстинала следа. Кажи на сътрудниците си да видят какво могат да направят в Уинтербург, но няколко души трябва да се озърнат в Рино и около него. Това доста може да съкрати пътя ни. Както вече казах, да подходят така систематично, както при търсене на безследно изчезнали. Но сега да проследим хода на мислите ти по-нататък. Да приемем, че ти се намираш в Рино и искаш да изчезнеш заради нещо, което ще дойде от източната част на страната — накъде би се насочил ти? В девет от десетте случаи към Лос Анжелос или Сан Франциско, нали?
— Сигурно, да — съгласи се, след като размисли Дрейк.
— Тогава докато проучваш Рино, направи същото за Лос Анжелос и Сан Франциско. Потърси някаква следа от Корина Хейсън, дали живее под истинското си или под фалшиво име.
— Задачата с фалшивото име няма да е много лека — каза Дрейк.
— А може би няма да е много трудна. От време на време тя трябва да е използвала и истинското си име — в пощата, банката, шофьорската книжка. Направи всичко възможно.
— Добре. Веднага ще изпратя хората си.
Известно време Мейсън стоя с поглед, забит в пода.
— Дявол, да го вземе, Пол, някъде тук тръгвам по фалшив път, дори съм вече по средата.
— Но как можеш сега да прецениш това?
— Защото, както винаги усещам, когато съм в грешна посока.
— В какво би могъл да сбъркаш?
— Още не съм наясно. Съдейки по усета си, трябва да е свързано с Лесли Милтър.
— В каква степен?
Мейсън каза:
— Щом като виждаш правилната схема пред себе си, тогава всички процеси се подреждат в нея. Всички са свързани един с друг. Но ако в тази схема всички събития съвпадат с изключение на едно единствено, което не можеш да подредиш в нея, то тогава е много вероятно цялата схема да не е вярна. Да вземем например Милтър. Той без съмнение е бил на път да изнудва. Но все пак е предал важната информация на скандалджийския вестник. Впрочем, успя ли да научиш нещо повече по този въпрос?
— Да, че тази информация е изтекла отнякъде. Наистина не мога да установя някаква връзка с името Милтър, но е почти сигурно, че той е бил този, който…
— Да — каза Мейсън, — тъй като независимо от достигналата до вестника информация, фактът, че Алгоуд е освободил Милтър, говори, че той е бил недискретен. Значи Милтър трябвала е казал нещо. Но пред кого? Явно не пред Лоиз, също не и пред Марвин Адамс. Пред Уитерспоон би могъл да говори, колкото си иска. Не, той трябва да е съобщил нещо на скандалджийския вестник. Постави се в положението на Милтър. Той е бил изнудвач. Внимателно се е промъквал към плячката си. Бил е в положението на подводница, която разполага само с едно торпедо и е дебнел опасен разрушител. Командирът трябва да е сигурен, че с един изстрел ще унищожи противника. При тези условия той няма да използва лекомислено мунициите си. Приблизително аналогични са нещата с даването на информацията на вестника. Тъй като, ако са платили за това на Милтър, то са били някакви дребни пари и…